Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/koleshev/public_html/travelguide/articles/article.php on line 236: getimagesize(http://www.travelguide-bg.com/articles/uploads/pics/01s.jpg) [function.getimagesize]: could not make seekable - http://www.travelguide-bg.com/articles/uploads/pics/01s.jpg [phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/koleshev/public_html/travelguide/articles/article.php on line 236: getimagesize(http://www.travelguide-bg.com/articles/uploads/pics/file_handler.php111.jpg) [function.getimagesize]: could not make seekable - http://www.travelguide-bg.com/articles/uploads/pics/file_handler.php111.jpg
Деветашката пещера: непознатата позната
Екатерина Геловска, ХОРЕМАГ | Публикувана на Пет Май 16, 2008 6:03 pm
Деветашката пещера до днес нямаше късмет. Вместо да привлича хиляди туристи както от страната, така и от чужбина, една от най-обширните и атрактивни пещери в България досега практически тънеше в забвение.
С обща дължина 2442 м, площ 20 400 м2, и височина 60 м разположената само на около 15 км от Ловеч, близо до село Деветаки пещера не се радва на голям туристически интерес въпреки красивите си форми и богатата история.
В пещерата, открита през 1921 г., са намерени някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели, най-многобройни сред които са прилепите. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през юни и юли тя изцяло се затваря за посетители.
Доскоро Деветашката пещера вместо туристически бeшe секретен военен обект. От 50-те години тя е използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и до днес стоят близо до входа. През 1996 г. е обявена за защитен обект - природна забележителност. След затварянето й за военни цели обаче тя така и не се е превърна в туристически обект - някогашният основен автомобилен път, който водел до самия вход на пещерата, днес е неизползваем заради разрушения и разграбен за скрап мост над река Осъм, от който почти нищо не е останало. Самата пещера, въпреки че е отворена за посещения, не само че не е благоустроена и електрифицирана, но не е била и опазвана.
Днес дълга над километър пътека води до входа й, пред който пък има обилни следи от пребиваването на стада овце и кози, разхвърляни празни бутилки и пластмасови опаковки. Няма билетна каса, няма пазач, няма място за боклук, няма никой, който да разкаже да заблудения турист за пещерата, камо ли пък да го разведе из нея.
Онези, които са имали късмета да влязат, разказват, че на около 40 м навътре от входа има просторна зала с площ 2400 кв.м. Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Казват също, че имало красиви сталактити и сталагмити. Не знам обаче дали това твърдение не трябва да се постави в минало време след намерените това лято варварски отчупени и складирани вън от пещерата сталагмити, вероятно с идеята да украсят някой дом или двор.
Иначе внушителните сводове на входа на пещерата, издигащи се на десетки метри, подсказват мисълта тук да се изгради сцена, да се организират концерти, за участие в които да се канят прочути изпълнители. Една от залите в пещерата носи името Олтара, което пък навява идеи за орган, а защо не и за сватбен туризъм за любителите на екстремни и необичайни преживявания?
Крушунският водопад е друго място на Деветашкото плато, което за разлика от пещерата се радва на голям туристически интерес през последните години. Разположена в местността Маарата, в северния край на Деветашкото плато и южно от с. Крушуна, тук е най-голямата в България водна каскада с прагове, басейнчета и богатство на растителни и животински видове.
Благодарение не само на природните дадености, но и на ентусиазма на местните хора е изградена екопътека, която позволява и на най-малко подготвените да се докоснат до красотата на природата.
Пътеката води нагоре, влажна и обградена от зеленина. Тя се вие край малка рекичка, която ту застива в дълбоки сини вирове, ту лудешки препуска из скалите. Малки водопад-чета те подлъгват да си помислиш "това е!", но скоро виждаш, че не, това е нещо друго, не главният водопад. Когато най-после пътеката прави завой, се разкрива прекрасна гледка на водопада, който стремглаво се спуска от височина 20 м.
Човешка ръка е сътворила пътеката и стълбите, които позволяват да се види водопадът в цялото му великолепие. Тук природата сякаш показва нагледно що е разлом, водна ерозия и карст - нещо като открит урок по география.
Оказва се, че освен водопада тук има цяла пещерна система, в която влизат Водопада, Бонинската пещера и Урушка маара, както и пропастта Вранница.
Перспективите
Шансът на Деветашката пещера, както и на другите пещери, засега познати само на специалистите, е в идеята на Регионална туристическа асоциация "Стара планина" и сдружение "Болкан асист". Те възнамеряват да разработят нова туристическа дестинация - Деветашко плато, в която да бъде включен целият карстов район като ресурс за развитието на екологичен туризъм. Проектът, озаглавен "Девет стъпки за общо бъдеще", обединява девет села (Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава) и три общини (Ловеч, Летница, Севлиево), както и няколко сдружения за развитието на Деветашкото плато. Целта е да се предизвика интересът и съвместното участие на гражданите и местните власти в цялостното планиране и развитие на района на Деветашкото плато, като се анализират и използват максимално неговите уникални географски, природни и културни ресурси.
До момента вече е извършено проучване и анализ на ресурсите на Деветашкото плато както и няколко обучения - "Мобилизиране на местните ресурси" през юни т.г. и "Местно икономическо развитие - възможности за селските райони" през юли т.г. Организирано е и лятно училище "Опознай своето Деветашко плато", в което се включиха 13 ученици от селата и общините, както и младежки конкурс на същата тема за рисунка, снимка и есе.
Откритията по време на проучванията включват много хора, които милеят за своя район, готови са да посрещнат гости, с които да споделят историята си; чиста природа и красиви гледки; над 20 пещери и пропасти, сред които петте най-дълги в България; множество въртопи, водопади и водни каскади, подземни реки и езера; скали, удобни за катерене, загадъчни дефилета и красиви гори и поляни.
Възможностите тук са свързани и с наблюдение на животни и птици:
- 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга
- 34 вида бозайници (4 от които внесени в Червената книга на България, а 15 - в световния червен списък)
- 9 вида прилепи
Доказани са възможностите за развитие на екологично селско стопанство с производство на плодове и зеленчуци, билки, животновъдство, преработка на селскостопанска продукция и производство на местни специалитети.
Проведена е и конференция за бъдещето на Деветашкото плато с участие на над 100 представители на местните общини и села, по време на която са направени предложения за маршрути през платото до природни и исторически забележителности и е получена подкрепата на местната власт за разработване на нова туристическа дестинация.
В противоречие с европейската тенденция за развитие на къмпинг-туризма, България попада сред страните от ЕС, в които позициите му са много слаби. По данни на Евростат, едва 0.4% от нощувките в България през 2008 г. са били осъществени в къмпинги при 43% в Дания, където къмпингуването е най-популярно след 27-те членки на ЕС. С по-лош от България резултат е само Кипър, където на къмпингите се падат 0.1% от нощувките. ...
Общо на линия са 28 потребители :: 5 регистрирани, 1 скрити и 22 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]
