Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Мария Спирова, БТА | Публикувана на Чет Май 22, 2008 5:13 pm
Да се озовеш на Еверест винаги ми се е струвало малко като да се озовеш на Луната – на място, където не е стъпвал човешки крак. Да се изправиш срещу природата такава, каквато никога не си очаквал да ти се яви. Но това са само фантазиите на едно градско чедо, за което надморската височина е абстрактно понятие. Методи Савов е преживял онова, което всички ние само си въобразяваме. И точно защото вече е разбрал, че природата е безмилостна и непредвидима, е решил да я предизвика отново.
Ако експедицията бъде успешна, ще се чувствате ли като Франц Бекенбауер, който стана световен шампион като играч и като треньор?
- За мен всяка експедиция е успешна, щом колкото хора сме тръгнали, толкова се върнем. Поначало височинният алпинизъм не може да се сравнява с други спортове. Той има съвсем друг характер в сравнение с футбола, понеже споменахте Бекенбауер. В Англия на футболистите са осигурени суперусловия. Те нямат битови проблеми. Например един отбор има четирима лекари, нашият екип има само един. Те имат хотели. Ние имаме палатка. Те, така да се каже, са в цивилизацията, докато ние отиваме сред една мъртва природа. Това са съществени разлики.
Около два месеца ще сме в Хималаите. Там горе няма хора, няма и обхват, ще сме почти напълно изолирани. Ако успеем да съберем пари, ще можем да поддържаме сателитна връзка, ако не…
Тръгваме с необходимия минимум. За мащабите на височинния алпинизъм групата въобще не е голяма, още повече, че няма да ползваме и шерпи. Ще видим как ще ни изненада природата този път…
По североизточниа гребен в "Зоната на смъртта"
Какви са изпитанията на екстремните условия близо до върха?
- Преди всичко скуката. Ако времето е лошо, длъжен си да стоиш в базата (с други думи, в палатката) и може наистина страшно да ти доскучае и да ти се опънат нервите. Яденето на консервирана храна също омръзва доста, мъчиш се някак да си я сготвиш… Върви се само при хубаво време, като тръгваме от базов лагер на 5200 м, после минаваме през преден базов лагер на 6400 м. Оттук нататък започват да се изграждат други – първият е на 7000 м, на превала Чанкуан. Следващият е на 7500 м, после на 8200 м. Оттам вече, ако е рекъл Бог, тръгваш към върха. Там пък ти свършва кислородът… Да си призная, ние избягваме преди тръгване да говорим за всички опасности, които могат да ни сполетят. Защото хората се стряскат.
Какво представлява един лагер в Хималаите?
- В базовия лагер се събираме всички. Там има столова, кухня, склад за продоволствия, спални помещения, медицински пункт, където се преглеждаме профилактично… Всичко е от палатки, разбира се. Обслужва ни персонал, който ни готви и оживява обстановката. Междинният лагер обаче може да представлява и една палатка, в която се нареждат спалните чували и се изкарва храна. И това не е каква да е палатка, а такава, която издържа на типичните за терена ураганни ветрове. При напускане на лагера палатката се разваля и се затиска с камъни. Задължително! Защото съм имал такива случаи – изведнъж я виждаш палатката хвръкнала и хукваш…
Кога беше първата ви среща с високите планини?
- 1970-а година, Памир, пик Ленин. 7134 м.
Изненада ли ви природата тогава?
- Изненада ме, да! Аз дотогава такова нещо не бях виждал.
Ваши близки и приятели задавали ли са ви въпроса за смисъла на това, което правите?
- Непрестанно. И човек винаги може да си измисли някакъв отговор. На мен всеки отговор ми се струва недостатъчен. Какво да кажа, заложено е дълбоко в мен. Сакрално е. Смущаващо е да се опитваш да обясниш нещо необяснимо, което е и дълбоко интимно. Затова не искам да говоря глупости на тази тема.
Какво означава за вас новата среща с “Третия полюс”?
- Радост и тревога. И малко тъга. Експедицията се посвещава на годишнината от 1984-а. На всички колеги и приятели, които не се завърнаха от Хималаите. На дългогодишния лекар в много експедиции доктор Стайко Колаксъзов, който притежаваше качеството да вдъхновява всички около себе си. Също така на Диньо Томов, който беше първопричината за тази експедиция. Иначе ясно си давам сметка, че високата планина крие много неизвестност, независимо че вече съм бил там и преди.
Във височинния алпинизъм екипната работа е от първостепенно значение. С какво е свързана тя?
- Така е, алпинизмът е работа за група от хора. Постоянно един член на групата е зависим от друг, но във всеки един момент трябва да си готов да разчиташ и само на себе си. Отговорността невинаги пада върху ръководителя на експедицията, защото е задача на всеки член на екипа да действа съобразно самочувствието си и натрупаните познания. Това са решения, които не принадлежат на водача. Голямата отговорност на ръководителя е да прецени кога да се спре, кога да се откаже групата. Много хора са тръгвали към върха и никога не са се връщали… Мои приятели…
Какви грешки от предишни експедиции не бихте искали да допускате?
- Водил съм две експедиции в Хималаите. И двете през зимата, при трудни условия, с изкачване на южната стена на Анапурна (8091 м). Те бяха неуспешни експедиции. Направихме невероятни усилия, но в крайна сметка природата си каза своето. Падна такъв сняг на връщане, какъвто никога не бях виждал – два и половина метра натрупа!… Във височинния алпинизъм повечето експедиции всъщност са неуспешни. Трябва да го знаят предимно ония богати хора, които, за да си начешат суетата, организират частни експедиции и похарчват 60-70 хиляди долара, наемайки носачи, гидове, кислородни съоръжения и прочее… Казвам това, за да откроя разликата между това, което ние правим, и обикновения бизнес. А иначе грешките са предимно от организационен характер, могат да възникнат винаги и да не си могъл да ги предвидиш. Налага се да ги решаваш на място. Почти никога не можеш да изпълниш стриктно предварителния план. Важно е човек да бъде внимателен, да преценява реалистично, да се вслушва в гласовете на останалите в екипа. Но накрая не трябва да бяга от едноличното решение, което е негово задължение като водач. Това е най-тежкият момент.
Какво не бива да се пропуска в подготовката за експедиция към връх Еверест?
- Сработването на екипа. Взаимоотношенията на тази височина са сложни. Трябва хората да са тренирани да се справят с паниката. Разбира се, екипировката. Бельото и чорапите са от огромно значение, както и да ви звучи. Могат да причинят неприятности, ако не са изработени от подходящи термални материи. В никакъв случай не трябва да се допуска компромис с обувките – за настоящата експедиция внесохме най-хубавите възможни. Важни са въжетата. Връхното облекло трябва на всяка цена да предпазва от много ниски температури, най-добри са пухените костюми. Храната, макар консервирана и дехидратирана, трябва е избрана така, че да дава максимум енергия. Трябва да се въоръжиш с възможно най-много информация – структура, климат…
Аклиматизацията е най-важна. Понякога от дреболии може да стане голям проблем - зъби, които никога не са създавали грижи, почват страшно да болят при студ… Изискват се много специфични нагаждания на физиката и психиката към тази природа. Освен това в алпинизма всичко се променя, непрестанно се обновяват и технологиите, и философията му – тъй като от началото на ХХ век хората правят опити да покорят Хималаите, вече не е достатъчно просто да качиш Еверест, а да го качиш от по-трудната страна. Трябва да мислиш какво ще дадеш на планината, какво тя ще даде на теб.
Какво бихте искали да знаят читателите за височинния алпинизъм?
- Първото нещо, което искам да знаят, е, че височинният алпинизъм е едно особено опасно човешко занимание. И когато се качват по върховете, да знаят, че ги чакат не само в базовия лагер, но и у дома.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
Общо на линия са 10 потребители :: 4 регистрирани, 0 скрити и 6 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]