Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Мирослава Митова, Монитор | Публикувана на Съб Ное 22, 2008 11:17 am
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Цитаделата в Алепо се издига на 50 метра над града. В нея се виждат отлично запазените амфитеатър, тронна зала, джамии, бани и училища.
Снимка: Уикипедия
Сирия - мястото, където гласът на историята все още кънти, където земята все още пази следите на едни от най-древните земни цивилизации и легендите за едни от най-храбрите воини. Над 33 цивилизации са оставили следите си в Сирия, което я превръща в музей на човешката история. Страната е пресечна точка на минало и настояще, на традиция и съвременност. Географското положение на страната й отрежда ключова роля по пътя на коприната, който изгражда мост между Изтока и Запада.
За да се запази споменът за пътуващите кервани, за срещите на различните култури и връзките между тях, от 2003 година всеки октомври в Сирия се организира фестивалът "Пътят на коприната".
Събитието продължава 7 дни, през които гостите от цял свят пътуват от град в град, точно както някогашните кервани, и се запознават с историята и културата на страната. Целта на фестивала е да поддържа междукултурния диалог чрез множество концерти, изложения и дейности, както и да представи Сирия като дестинация за културен, религиозен, природен и исторически туризъм.
Развалините на храма на Бел. Легендата гласи, че Палмира е съграден от цар Соломон. С града е свързано и името на една от най-великите жени владетелки в историята на човечеството - царица Зенобия.
Снимка: Уикипедия
Наред с модерните хотели и добрата инфраструктура гостите на фестивала виждат и живота извън големите градове - на бедуините в пустинята, на усмихнатите деца, прибиращи се от училище, на хората от селата. И ако трябва с три думи да бъдат описани сирийците, те са: спокойни, услужливи, усмихнати. По време на фестивала се организират и различни кулинарни събития - фестивал на храните, обяд в оазис, както и традиционна бедуинска вечеря. Неизменно на трапезата присъства и ароматното кафе с кардамон.
Пътуването започва от Дамаск - един от най-старите действащи градове в света. Много култури са минали през него и всяка от тях е оставила част от себе си там. В центъра на града се намира Омаядската джамия - една от най-големите и най-стари джамии в света. Тя е построена през VIII век върху свещена земя, която е била изпълнена с храмове на различни религии. Първоначално мястото е било храм на бога на гръмотевиците Хадад, после по време на Римската империя става храм на Юпитер, а впоследствие и църква. Дълго време след като е превърнато в джамия, мястото е било разделено на християнска и мюсюлманска част и поклонниците са се молели редом един до друг на Христос и Аллах. Саркофагът на св. Йоан Кръстител, намиращ се във вътрешността на джамията, е еднакво почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Легендата гласи, че св. Йоан Кръстител бил обезглавен близо до днешната джамия и понеже кръвта избликнала със силата на фонтан, мястото се нарича Ал Науфара (фонтан). В малка градинка близо до северните стени на джамията се намира гробницата на Саладин - мюсюлманския завоевател на светите земи. През 2001 г. папа Йоан Павел II посети Омаядската джамия в Дамаск, за да се поклони пред мощите на св. Йоан Кръстител. Това е първото посещение на католически папа в джамия.
Развалините на театъра в Палмира.
Снимка: Уикипедия
В центъра на града е и Дамаската цитадела, построена през 1078 година, която е единствената крепост в страната, разположена на нивото на града. Цитаделата била град в града - в нея имало бани, къщи, джамии. Днес освен архитектурен паметник цитаделата на Дамаск е и основно място за много тържества и културни дейности. Официалното откриване на тазгодишния фестивал "Пътят на коприната" бе именно в цитаделата. Историята на страната беше представена чрез танци на всички народи, които някога са населявали Сирия.
Гостите на фестивала посещават и Палмира - един от най-старите градове в Сирия, населяван още от второто хилядолетие преди Христа. Градът, наричан още Тадмор, е разположен в сърцето на Сирийската пустиня. Според легендите мястото било съградено от цар Соломон, след като селището, което се издигало тук, било опожарено от асирийците. Първото историческо свидетелство за съществуването му е от второто хилядолетие пр. Хр. Най-внушителни са колосалният светилищен комплекс и храмът, издигнати в чест на върховния бог за хананеите и вавилонците - Бел. Все още са запазени стълбите, по които молещите се на бога са се изкачвали на втория етаж.
Маалула.
Снимка: ФОТО-КУЛТ
Запазени са и триумфалната арка, уникални барелефи, агора, форум, театър, изображенията на християнски светци. Върху огромните камъни все още личат опитите на иконоборците да махнат изображенията на светците. Могат да се видят и огромни колонади, чиито основи имат формата на слонски крак и това ги е запазило здрави по време на земетресенията. Елинистическото и римското влияние се усеща в архитектурата, във впечатляващите скулптури, в изящните фрески, в многобройните гробници на аристократи, пръснати из пустинята около града.
Най-големият възход на Палмира е през I - III век. Оазисът, край който възниква градът, е една от главните спирки на керваните, пътуващи по Пътя на коприната. С този град е свързано легендарното име на една от най-великите жени владетелки в историята на човечеството - царица Зенобия. Когато се възкачила на трона след смъртта на съпруга си цар Оденатус (около 268 г.), тя обявила себе си и малолетния си син за „Август", което било директно предизвикателство към Великия Рим. Само за няколко години покорила повечето от териториите на провинция Арабия, включително и столицата й Босра. Зенобия победила римските войски и в Египет, като присъединила и египетски земи към царството си. Тя дори започнала да сече монети със своя образ и на сина си. Тогава император Луций Аврелиан бил принуден да събере огромна войска и да потегли лично към Палмира, за да се справи с дръзналата да предизвика Рим царица. С цената на много жертви римските легиони успели да победят армията на Зенобия и обсадили столицата. Царицата, пленена и окована в златни вериги, била откарана в Рим през 272 година, където следите й се губят. Според някои предания тя сама сложила край на живота си.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Фрагмент от манастира св. Текла - Маалула.
Снимка: ФОТО-КУЛТ
ПО ПАЗАРИТЕ СВАЛЯТ ЦЕНИТЕ НАПОЛОВИНА
Един от начините да се опознае стара Сирия са пазарите (сук). В Дамаск е най-големият закрит пазар в ислямския свят - Хамидие пазар. Това е мястото, където животът постоянно кипи - пъстър, шумен, изпълнен с аромат на подправки. Хората се пазарят, купуват, ядат или пък просто намират някое местенце, където да седнат и да отдъхнат, редейки броеници или пушейки наргиле. Търговците често обещават намаления, а при купуването на стока пазарлъкът е задължителен. Изглежда, за продавачите там спазаряването е по-важно от самата продажба - предлагат кафе или чай, питат от коя страна си, усмихват се и без проблем могат да свалят цената наполовина. Магазинчетата предлагат всичко - от памучни и кожени дрехи, сребърни накити, медни сувенири до ръчно бродирани покривки и дрехи. Продавачите на печени ядки канят всеки да опита, различни търговци предлагат на изгладнелите сладоледи и сладки, кафе или чай за жадните. Ако все пак предпочитате ресторант - в края на пазара има уютно традиционно заведение.
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ УНИЩОЖИЛИ ЛАТАКИЯ
Латакия е главното пристанище на Сирия. Градът е построен през III в. пр. Хр. Земетресенията са унищожили повечето от забележителностите в Латакия, но все още могат да се видят много следи от кръстоносците. Близо до Латакия се намира Угарит - родината на първата азбука в света. Азбуката може да бъде видяна върху глинени табели, съхранявани в Националния музей в Дамаск. Златният период на Угаристкото царство бил между XVI и XIII век пр. Хр.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Маалула - земите на първите християни.
Снимка: ФОТО-КУЛТ
В МААЛУЛА ЗВУЧИ ЕЗИКЪТ НА ХРИСТОС
Само на 56 километра от Дамаск в село Маалула (на арамейски означава "вход") все още може да се чуе езикът, който е говорел Христос. Къщите в селото са построени върху остри скали. Там може да се види първият олтар в християнството и да се чуе молитвата "Отче наш" на арамейски. В селото има и манастир на света Текла - първата християнска светица. Според местното предание бащата на Текла бил влиятелен езичник и войниците му я преследвали, за да я накажат. Когато тя стига до скалата, подгонена от войниците, Бог разсича планината на две и прави път на мъченицата, по който тя успява да се спаси. По-късно света Текла се върнала на мястото, където станало чудото с планината и там се заселила в една пещера. Всички посетители на Маалула и до днес минават през тесния път между скалите, по стъпките на светицата.
АЛЕПО Е МОСТЪТ МЕЖДУ ОРИЕНТА И ЗАПАДА
Вторият по големина град в Сирия - Алепо - съществува от третото хилядолетие преди Христа. Алепо бил процъфтяващ град с уникална стратегическа позиция, която му отредила много важна роля още по времето на Акадското и Аморетското царство. Векове наред градът е оживен търговски кръстопът, една от главните спирки по пътя на коприната. Не случайно са го наричали мост между Ориента и Запада. Търговските му връзки с Европа са били винаги най-силни в сравнение с всички градове в Югозападна Азия. Той е от малкото места в целия регион, където събирали търговци и кервани от Индия, Персия, Далечния изток и Генуа, Венеция и Марсилия. Градът бил известен със своите църкви, джамии, училища, гробници и бани. На 50 метра над града е разположена и цитаделата на Алепо - в която са запазени баните, джамиите, училищата. Най-внушителна е тронната зала на цитаделата, която има изключителна акустика.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
