Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Младен Петров, Дневник | Публикувана на Чет Дек 04, 2008 10:28 am
Тъкмо когото бях убеден, че Любляна е най-красивият град в Словения попаднах в Пиран...
Представете си малко градче на брега на морето. Нещо като Созопол във времето когато е нямало нещо такова като стар и нов Созопол. Началото на ноември е, но може да ходите и по тениска. Евентуално с леко пуловер в раницата, за всеки случай.
По тесните калдаръмени улички стигате до една от последните къщи в градчето, кацнала на малък хълм. Пред вас се открива невероятна гледка към Адриатическо море. Усещането за невероятност се подсилва и от чашата леко изстудено бяло вино, което пиете на терасата. Това обаче не е обикновен балкон- масичката за двама всъщност се намира на плоския покрив, който от съображения за сигурност е с малка ограда. Сънувате? Не. Добре дошли в Пиран!
В Словения всичко е малко- населението, столицата, разстоянието между нея и морето и самата морска ивица с дължина около 40 км. Крайната ни цел е Пиран - град с две хиляди години история в самия край на словенската морска ивица, който още никой не се е осмелил да критикува.
От историите, които чувам, има няколко начина да се влюбиш в Пиран - предварително, по снимка или картичка /като мен/, слушайки описания или обикаляйки из Копер, друг прекрасен град на Адриатическо море и слушайки постоянно : " Ако тук толкова много ти харесва, че така се захласваш, чакай само да видиш какво те очаква в Пиран."
Не ми се налага да чакам дълго - Пиран е съвсем близо.
За този половин час, които прекарвам в автобуса нито за миг не напускаме морската ивица. Туристите са лесни за запознаване- дори и да не правят снимки при всеки завой и откриването на нова гледка се долепят още по-плътно до прозореца. Наблюдавам как по надморския булевард млади и стари се предвижват на колелета или ролери и нахвърлям впечатления от оставащите над нас градове: Порторож- или Пристанище на розите с много хотели и приличащ на скъп курорт, Изола- чаровен рибарски град, Лучия- невероятни вили, много палми...
Разхождайки се из Копер и Пиран неведнъж се питам колко ли е трудно да замениш изгледа към морето с изглед към гарсониерата на съседа, ако амбициите ти в крайна сметка решат, че е наложително да заживееш в столицата. Любляна сравнена с всяка по-голяма европейска столица прилича по-скоро на великолепен град в провинцията, където всички живеят спокойно и охолно, но много от словенците не са на моето мнение и считат столицата за шумен и многолюден град. За привързаните към морето обаче има изход - магистралата между Копер и Любляна. Всеки ден хиляди минават по нея, прекарват няколко часа в забързаната по словенски стандарти столица, и се връщат до морето за вечеря.
Механизмът ми представя Саша, известна журналистка пишеща за екология за "Дело", най-популярния словенски всекидневник. " Истината е следната-напоследък просто се старая да пътувам до Любляна колкото се може по-малко. В Копер си имам всичко, което ми е необходимо- слънце, море и спокойствие.
Знаеш ли колко повече работа свършвам тук? ". В ранния петъчен следобед колегите на Саша, столичани или временно пребиваващи там, също се нареждат на опашка в посока изхода за Копер, вратата към всички градчета по морето. Чувам неедна история за опасната зависимост на словенците от уикендите тук.
В този слънчев ден напълно разбирам Саша и всички останали словенци. По-скоро не разбирам тези, които не са се преместили още да живеят тук, но това всъщност е повече от добра новина. В Пиран, скътаната перла на Словения, времето е спряло по същия начин, по който е спряло в малките български градове- една от улиците тук например още се казва Ленин.
Словения бързо успява да се превърне в западна държава, но югославското близко минало още се усеща, било по това, че в едно от ресторантчетата, скрито от главния площад и сякаш посещавано само от местни, се слуша само сръбска музика. Никой няма нищо напротив.
Можете да сбъркате Пиран с някое от симпатичните хърватски градчета с тази разлика, че тук няма да видите толкова много туристи. Асоциациите с Италия също са на място. Голяма грешка е обаче да правите сравнения на глас - колкото и да е малка морската ивица Словенците са горди с всеки един километър, а сравненията с Хърватска и Италия не винаги са им по вкуса.
"Това е Словения" е краткото послание, което можем да прочетем на малките стикери разлепени из цялата държава.
Четейки уличните табели обаче можем да се объркаме. В тази част на Словения те са на два езика- словенски и италиански. Вторият език се използва тук в израз на уважение към правата на около 5-хилядното италианско малцинство в страната. И не само. Всъщност до средата на миналия век почти всички в Пиран говорят на италиански. Идването на власт на Тито променя етническия състав тук драстично като повечето италианци напускат завинаги Пиран. На тяхно място идват словенци и хървати.
Днес, макар италианския още да е официален език тук наравно със словенския, по-малко от 10 процента от местните го счита за свой майчин език.
Как започва всичко? Пиран, или Пирано на италиански, не веднъж се оказва в границите на държавата-ботуш, а по-точно на Венецианската империя. От 13 до 18 век градът приема архитектурните влияния на съседите, но и допринася за тяхното културно развитие. Така един от най-известните жители на градчето е композиторът Джузепе Тартини, чийто паметник посреща туристите на централния площад. Историята на града и неговата архитектура изкушава не един туристически гид да нарича Пиран " словенската Венеция". Истината обаче, за щастие на града, е че Пиран е неповторим и сравним единствено с ... Пиран.
Просто това е един от градовете, който след много опити да опишеш се отказваш и казваш: " Трудно е да се опише, най-добре го вижте сами ".
От другата страна на границата, в Италия, пък живее словенско малцинство. "Как ще ни познаете ли? Ние сме едни от малкото в тази част на Италия, а може би и в цялата държава, които говорят на английски," обяснява ми италиански словенец срещнат няколко дена по- рано, в абсолютен момент на отчаяние, загубил се без никой на около да знае английски, за да разбере проблема ми. В Италия обаче, прави ми впечатление, надписите на словенски са далеч по- малко.
Обратно в Пиран, ако имате хлъзгави обувки трябва да стъпвате много внимателно по централния Тартиниев трг- едва ли в Европа ще се намери по-излъскан площад. Ако и Вие като всеки посетител се влюбите мигновено, в която и да е няколковековна къщичка във весели цветове на площада, на който се намира и католическата катедрала в града, не си правете излишни надежди. От журналистическо любопитство се насочвам към бюрото за недвижими имоти.
Затворено е. Както разбирам по-късно в Любляна едва ли ще го отворят някога - в Пиран нищо не се продава. Така града си остава винаги петхиляден, а от грижа за морето си правителството е особено предпазливо, когато продава терени. С други думи Пиран и околните градове и селца никога няма да се слеят в едно чрез редове ново претенциозно строителство.
Катерим се по-стръмните улички на града. Крайната ни цел е крепостта на най-високия хълм, но дотогава има още време. Местните могат да се познаят по това, че смяло карат с инерция своите колела, докато други успяват да се проврат между надвесените една над друга къщи и с огромни джипове. "Столичани," цъкат с език две баби приседнали на пейка с фина плетка в ръка. Изплезили език се добираме до крепостта. Преди да започнем разходката из нея за последно завиждаме на собственика на последната къща в града, чиито чаршафи се сушат на открито в непосредствена близост до крепостта. Колко ли е приятно да държиш целия град под контрол с чаша кафе на терасата, издигнат на хълм и потънал в цветя?
Само след няколко минути обаче имаме още по-забележителна гледка към Пиранския залив. Белият цвят на чаршафите бързо отстъпва място на друга цветова комбинация. Червените покриви на Пиран се сливат с кристалното Адриатическо море.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
