Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Лияна Панделиева, Монитор | Публикувана на Съб Дек 06, 2008 10:52 am
Можете да се сетите поне за десет причини да сте в Лондон и да изпуснете транспорта си към летището, малко преди да отпътувате. Но ако не сте го изпитали, най-малко вероятно би ви се сторило, че сте окъснели, защото сте хранили катерички, докато лакоми патки и гъски са ви пощипвали не особено ласкаво, за да не пропускате и тяхната дажба фъстъци. С право цял свят се страхува от гълъбите, които са основните носители на птичия грип, но удоволствието по ръцете и раменете ви да кацат птици, които силно пляскат с криле и ненаситно грабят ядки, е неповторимо.
Когато се загледате в катеричката, тя всъщност прилича на симпатичен плъх с пухкава опашка и остри ноктенца, но дори големи мъже изпадат в умиление, когато пъргавелката нахално се покатери по нечий крак и с игривото си носле побутва ръката на човека, за да си получи орехчето.
Точно в периода на световната икономическа криза Лондон е златно място за купон и пазаруване -
невиждани намаления заливат
и най-елитните търговски вериги (макар в такива случаи въпросът е не с колко е намалението, а от колко!). На човек му се замайва главата, става му лошо и като в просъница се опитва да си спомни на колко места е извадил кредитната си карта, която пуска ли, пуска.
Единственият начин да си отдъхнете и да забравите за ненаситната човешка гмеж по красивите улици и вятъра край Темза, е да влезете в някой парк. В града те са общо 18, като девет от тях се водят кралски. Цели 22 кв.км в сърцето на мегаполиса са изпълнени със зеленина, езера, ниско подрязана и вечно зелена трева, фонтани, водоскоци, градини и водопади от багри и цветове. Когато човек вдигне поглед, в далечината се виждат или силуети на замъци, или огромното виенско колело, наречено "Окото на Лондон".
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Не всеки знае къде е преминава границата между Хайд парк, Кенсингтън гардънс, Грийн или Сейнт Джеймс парк, но някои от обитателите им са нещо като визитна картичка. Например пеликаните може и да летят, но не напускат Сейнт Джеймс парк; най-много лебеди плуват в езерото край двореца Кенсингтън, а патките, гъските и катеричките са там, където се намира най-много храна. Уви,
елените не се разхождат из центъра на британската столица.
Историята на тези паркове датира приблизително от около 1500-та година, когато в карето между Бъкингамския дворец, Уестминстър, Уестминстърското абатство и още няколко официални кралски сгради е създадена просторна зелена площ, който да отморява очите и умовете на лордове, принцеси и кралски особи. В началото бил Хайд парк, но не толкова с обособени за разходка алеи, колкото като запазено зелено място - да се чуди човек откъде са намерили този мъдър градоустройствен архитект. Пръв през 1532 г. си купува парченце от парка Хенри VIII, който при толкова много жени се е нуждаел от малко усамотение и спокойствие в пряка близост до двореца си. Така е създаден Сейнт Джеймс, който е и най-старият кралски парк.
Негово кралско височество Чарлз II е първият монарх, който се смесва с простолюдието в удоволствието да храни лакомите птици в парка.
Британците обичат да говорят за "перла в короната", затова перлата на парковете, отново закупена от многоженеца Хенри, е и Риджънтс парк. За разлика от Сейнт Джеймс, още в началото той е проектиран като красиво и изящно място. Сейнт Джеймс пък първо бил
пълен с комари и буболечки блатист район,
а също и гробище за болните от проказа, които били изгаряни там, след като се споминат в близката болница. Явно Негово величество е открил потенциала на мястото и положил по-последователни усилия за създаването на парка, отколкото за съпругите си и днес това място е като късче от рая насред огромния град. Изящните лебеди и големоклюните пеликани са били израз на кралското добруване векове наред и затова и до днес всеки може да им се радва, да ги храни и да ги гали - стига да посмее.
Кралят, който отваря Сейнт Джеймс за простолюдието около 1670 г., е Чарлз II, който превръща дивата природа в изискано място с широки алеи, засажда редове с вековни дървета. Той самият обичал да се разхожда с простолюдието и заедно да хранят патиците, лебедите и катеричките. Може да се каже, че по кралска воля уж дивите животни, които и до днес щъкат по тези зелени ливади, исторически не се страхуват от хората.
Катерички и гълъби „воюват” за ядки
Из тези паркове постоянно присъствие са възрастни хора, които от години всеки ден пристигат с големи торби отпадъци - обелки, трохички, ядки, зеленчуци, царевица. Те с часове хранят парковите обитатели и понякога подават по някое зрънце на детенце, което иска да усети как животинка хапва от ръката му. Животните лесно свикват с добронамерените хора и по някакъв свой уникален начин отлично знаят дали в ръката си наистина държите храна или само ги примамвате. Крамолите най-често се случват между катерички и гълъби, които безсрамно кълват опашатите плъхчета в битката за някоя ядка.
Хората се нуждаят постоянно от близък контакт с природата. В наши дни, когато само за мигове получаваме информация за всичко, което ни потрябва от екрана на компютъра, когато за часове прекосяваме граници и държави, забравяме за всичко около нас в мига, когато една доверчива човка или лапичка ни докосне. Да усещаш с върховете на пръстите си ноктите на животинка или по-силното кълване на птица е всъщност уникално изживяване.
Затова, дори да попаднете в Лондон по време на голяма разпродажба, не пропускайте да купите кило фъстъци и отидете в кой да е парк. Точно тези спомени ще споделяте най-дълго.
Ездачи препускат из Хайд Парк
В наши дни всеки от тези паркове и изпълнен постоянно с живот. През лятото по ливадите се простират десетки шезлонги и симфонични концерти озвучават големите градини. Стопани на кучета ги разхождат наоколо, но никога и никъде няма да откриете мръсотии след тях. Налягалите по тревата връз одеала или дрехи хора се протягат с усещането за безвремие, похапват, играят шах, четат книга, говорят си, рисуват, снимат се или просто са си събули обувките, полягат на меката трева, която си е все такава от няколстотин години и мърдат пръстите на краката си. Алеите са изключително гладки и отлични за каране на ролери, велосипедни алеи дават възможност хората да не се пазят от колоездачите, рано сутрин из Хайд парк препускат ездачи. Заради сигурността на околните, в останалите части от деня конете се движат само ходом.
100-тина лебеда преследват туристите
Веднага след Чарлз II, Уилям III си купува още едно парченце от Хайд парк през 1869 г. и в част от този парцел построява червенотухления дворец Кенсингтън. Кралят страдал от астма и въздухът там му се отразявал добре. Днес в най-голямото езеро на този парк плуват безгрижно поне 100-тина лебеди и с удоволствие преследват туристите, които носят кифличка или ядки в ръка. За да е красотата на мястото още по-голяма от Сейнт Джеймс парк, в днешните Кенсингтън гардънс е създадена оранжерия през 1704 г. Заради своята цветност, пъстри сенки и красиви водни площи, мястото остава популярно и до днес за пикници.
Всъщност, дивите животни си съжителстват изключително успешно с хората и в един от малко по-отдалечените лондонски паркове, където е пълно със сърни и елени. Те доближават и до три метра от хората, защото знаят, че ще получат храна. Когато обаче се родят малките, всеки опит за приближаване към сърненцата среща предупредителното поклащане на рога и недвусмисленото сумтене от страна на водача на малкото стадо. Сърненцата препускат на воля по широката зелена като футболно игрище ливада само на 200 метра от скромния дом, в който е родена кралица Виктория.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
Общо на линия са 12 потребители :: 4 регистрирани, 0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]
