Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Какво правите, когато яркосиньото небе над вас изглежда двойно по-необятно от обикновеното, мирисът на море приятно гъделичка ноздрите, виковете на чайките се примесват с подрънкването на велосипедни звънци, а всички зелени кътчета наоколо са изпълнени с припичащи се на слънце руси хора? Ами просто се отпускате и се наслаждавате на всеки миг - озовали сте се в Стокхолм през топлите месеци.
С няколко думи този град, разположен на границата между сушата и морето, може да бъде описан така - 14 острова, свързани с 57 моста и наситени с хладната елегантност на Севера. А това е най-вече архитектурата - барокови замъци, безупречни паркове, редици от бледожълти и пастелнооранжеви сгради със стъпаловидни покриви, футуристични концертни зали и музеи... И цялата тази красота изглежда двойна, отразена във водите на езерото Меларен и на Балтийско море.
Архитектурните прелести и многовековната история обаче съвсем не са превърнали Стокхолм в статичен град. Това се усеща най-вече лятно време - щом слънцето започне да "забравя" да напусне небето дори и вечер, всичко живо буквално започва да живее навън. Най-напред се изпълват кафенетата - шведите имат подчертано трепетно отношение към процеса на пиене на кафе, изразено с ключовия глагол fika. Убеждаваме се в това още по време на първата си разходка из града - започвайки от
основната и най-търговска Дротнинггатан
("Улицата на кралицата" в буквален превод), тротоарите на всички централни улици тук, досущ като в Париж, са препълнени с масичките на най-разнообразни кафенета. Те пък от своя страна често предлагат не само обезателната ароматна напитка, но и пълноценен обяд (традиционната сьомга на пара с варени картофи и копър съвсем не е за пропускане), че и вечерни забави понякога.
Решаваме да оставим кафето за по-късно и се отправяме към сърцето на Стокхолм - Гамла стан (Стария град), който всъщност е отделно островче. От двете му страни се намират две още по-миниатюрни късчета земя - едното е Хельеандсхолмен, където преминаваме под колонадите на парламента Риксдаг. Другото е Ридархолмен или Островът на рицарите (повечето географски имена в Стокхолм са учудващо буквални), който днес е дом на едно-единствено семейство, но затова пък в миналото действително е приютявал рицари, били се в Трийсетгодишната война, а красивата му готическа църква "Ридархомсшюркан" е действала като кралска гробница.
Първото впечатление от Гамла стан е, че си прекрачил в епоха отпреди поне няколко века - след просторните булеварди и многоетажни сгради на съвременния Стокхолм тукашните тихи и доста тесни калдъръмени улички и старинни къщи във всички нюанси на оранжевото изглеждат най-малкото нереални. Пред много входни врати пощенските кутии също са грижливо боядисани като къщички, тук-таме се виждат подпрени на стените колелета, а върху някои от прозорците са монтирани странни двойни огледала с метални "крачета". Както ми обясняват по-късно - шведските баби обичат клюките не по-малко от своите италиански и гръцки посестрими, но за разлика от тях са по-дискретни. Затова, за да разберат кой върви по тяхната улица, е достатъчно да надзърнат в огледалото си, вместо да се провесват от прозореца...
Обхваналата ни приятна омая трае до момента, в който се озоваваме на една от по-вътрешните улици - "Йостерлонггатан", където
моментално сме пометени от преминаващия поток туристи
Примирени, решаваме да надникнем в десетките сувенирни магазинчета по улицата - кичът се оказва далеч по-малко от обичайното за сметка на приятности като лапландски шапки, лопатки за масло от хвойна и класическите червени изрисувани дървени кончета - Далахестар.
Така стигаме до малко уютно площадче, заобиколено от всички страни с характерни къщи със стъпаловидни покриви и със старинна водна помпа по средата. В ъгъла на "Йернторьет" (Железния площад) стои малък смешен чичо от бронз, който сякаш примижава срещу слънцето, хванал очилата си с една ръка. Тази лишена от каквато и да било помпозност статуя - съвсем в духа на шведите - всъщност е на един от националните им герои, поета Еверт Таубе.
От другия ъгъл на площада обаче се разнася неустоим аромат - пред широко отворените прозорци на китно кафене руса девойка ловко превръща току-що изпечени вафли във фунийки, докато в дъното друга девойка предлага близо трийсет различни вкуса сладолед. Забравете за традиционните "ванилов, шоколадов, ягодов" - тук има чудеса като "полка грис" - сладолед с вкус на счукани лукчета, асфалтовосив солен (!) сладолед от корена лакрица или пък защо не яркожълт медено-шафранов сладолед.
След подобен пир (с по-малко от три огромни сладоледени топки е грехота да си тръгне човек) единственото нещо, което ти идва наум, е да се излегнеш някъде на слънце. Оглеждайки се, разбираме, че тази идея е осенила далеч преди нас поне 80% от населението на Стокхолм - всички паркове, поляни и зелени площи наоколо са пълни с лежащи, четящи или пикникуващи хора.
За желаещите уединение, но в самия център на града, съществува очарователният Берселии парк, повече наподобяващ спретната градина - с пейки, две статуи на игриви мечки на входа и изглед към пристанището "Нюбрукайен". Съвсем наблизо е и величественият главен театър "Драматен".
Ние обаче решаваме да се присъединим към групичките младежи, насядали по пейките и стълбите на малка сцена в средата на
един от най-обичаните стокхолмски паркове - "Кунгстрегорден"
или просто Кралската градина. Някъде около XV в. тя наистина е снабдявала кралския двор с насъщни продукти като зеле и моркови (пише го на съвсем официална табелка в единия край на парка), след което шведските монарси решили да я превърнат в увеселителен кът. За аристокрацията, разбира се - паркът бил обграден с дебели стени.
Днес "Кунгсан" (галеното име на парка) се е превърнал в едно от основните места за всякакви културни и социални прояви. По алеите между стройните редици дървета със звън преминават велотаксита - вид рикши с таксиджии, в един ъгъл мъже играят на гигантски шах, чиито фигури достигат до коленете им и хич не са лесни за местене, а по цялата периферия на парка са разпръснати задължителните кафенета.
Докато се наслаждаваме на щедрото скандинавско слънце, започва да ни гложди съвестта, че досега не сме посетили нито един от прочутите стокхолмски музеи, които са 69 на брой. Освен мастодонти като Нобеловия, Националния и музея "Васа" тук има какви ли не - Пощенски музей например или пък Митнически и дори Железопътен музей. Само че при такова хубаво време мисълта за мрачни коридори и редици от експонати не е особено привлекателна... "Защо не отидете в "Скансен" тогава?", ни питат, предлагайки единствения по рода си музей на открито в Стокхолм.
Прогонвайки съмнителни асоциации с "Етъра", се качваме на корабчето (съвсем редовна част от градския транспорт), което да ни откара до западната част на о. Юргорден (зоопаркът всъщност). Пред входа на "Скансен" ни връчват подробна карта на някакво приказно селище, което изглежда най-малкото нереално. Навлизайки във вътрешността на парка-музей, обаче сме напълно опровергани - сред безупречни цветни градинки се издигат яркочервени дървени къщи от XIX в., в повечето от които един или друг майстор усмихнато ви показва нагледно занаята си, на улицата ви подминават девойки в носии, а още по-навътре се виждат причудливите шатри на самите, както би трябвало да наричаме лапландците. Под краката ви се мотаят майки-квачки с пиленцата си, а сред буйната зеленина се виждат огражденията на най-различни животни - от екзотични пауни и тюлени до лосове, рисове, мечки, бухали и вълци (пред тяхната част от парка обаче виси табелка: "Вълчицата ни току-що роди и се нуждае от усамотение, благодарим за разбирането.").
С неохота си тръгваме от "Скансен" малко преди затварянето му и се отправяме към кея да чакаме корабчето обратно към съвременния Стокхолм...
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
