Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Екатерина Геловска, Капитал | Публикувана на Съб Фев 21, 2009 1:19 am
Пътят е осеян с много белези, които ти помагат да го следваш. Трябва само да ги видиш.
Източна поговорка
Всичко започна още преди да е започнало. Включвайки телевизора, случайно попаднах на репортаж за изкоренени плантации опиум някъде из Северен Тайланд. Любувах се на огромните розово-лилави макове, които безмилостно бяха посичани, а почвата - разоравана. Войници унищожаваха реколтата, която скоро можеше да сее смърт, охранявани от други войници с автомати. Няколко дни по-късно се случи да гледам документален филм, който разказваше за опиумните войни, за пътя на опиума и неговите жертви.
А само след седмица неочаквано получих покана да посетя Тайланд. В програмата влизаше прочутият Златен триъгълник - място, където започвал пътят на опиума. Реалността обаче се оказа много по-различна и интересна от всичко, което си представях.
Златен триъгълник наричат малка територия по течението на река Меконг, където се събират границите на три държави - Тайланд, Лаос и Мианмар (доскоро Бирма). Някога тук унция опиум струвала колкото унция злато, откъдето идва и името на района. Мъжете през деня отглеждали мак, вечерта продавали опиум, а през нощта пресмятали спечеленото. Да изпушиш лула опиум било нещо също толкова нормално, колкото за французина да изпие чаша вино...
В Златния триъгълник влизат Северен Тайланд, североизточните райони на Мианмар и северозападът на Лаос. Само на границата с Тайланд обаче може да се види табела, че внасянето на наркотици е забранено. Притежаването на над 15 г хероин тук се наказва с доживотен затвор, а на 100 - със смърт. Как да не се сетиш за „Банкок Хилтън“?
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Фотограф: Екатерина Геловска
Близо 800-те километра до столицата Банкок сякаш делят два различни свята. На границата между трите държави живеят планински племена, някои от които и до днес нямат нито паспорт, нито гражданство и преминават от една страна в друга, без да се притесняват от митническите формалности. В миналото се прехранвали от маковите плантации, но днес отглеждат ягоди, екзотични плодове, кафе и орехи. Някои от стоките са с достатъчно висока цена, за да ги откажат (заедно с драконовските мерки, предприемани от правителството) от доходния бизнес с наркотиците. Сега основният поминък на по-голяма част от жителите в района е земеделието, а на други - да превърнат себе си в туристическа атракция.
Северен Тайланд е място, обитавано от автентични етноси, които не само пазят традициите си, но и живеят от тях. Хмонг, лаху, лису и карени са част от племената, наброяващи близо 300 хил. души и населяващи хълмистите северни райони на Тайланд, но също и Лаос и Мианмар. Племето карени са фаворити на туристите, за които срещата с жените-жирафи (long-neck Karens) е дългоочаквано, но и малко потискащо преживяване. Наричат ги жирафи, защото на всички представители на слабия пол от двегодишна възраст поставят на врата метални обръчи. Всяка година се прибавя по един нов. Броят им може да достигне 25 и вратовете на местните дами се източват дотолкова, че е почти невъзможно да живеят без тези натрапени украшения. Племето обитава предимно ненаселените райони на Мианмар, но част от него се е преселило в Тайланд, където животът е по-сигурен и лесен. Те с удоволствие демонстрират „красотата“ и уменията си пред туристите вероятно защото това е основният им доход. Гордите хубавици снизходително позволяват да бъдат снимани, без да се унижават с просенето на пари за позирането (за разлика от жителите на съседни села, които натруфени посрещат чуждоземците, но след първото щракане на фотоапарата протягат ръце).
Казват, че металните обръчи, с които са опасани вратовете, глезените и дори ръцете на жените от това племе, препятствали бягството от съпрузите им. Друга версия твърди, че основната цел на тези своеобразни бижута е с тяхна помощ жените да се харесат на силния пол. А според трета металните нанизи ги предпазвали от нападение на тигри. Казват също и че само допреди десетина години тялото си осакатявали единици от тях, докато днес това се е превърнало в своеобразен доходоносен бизнес.
Племето лаху пък се гордее с това, че по-високо от него живеят само планинските кози. То е и най-многобройното и пъстро в Тайланд - около 80-те хиляди негови представители се делят на червени, жълти, черни, бели лаху и лаху шеле, в зависимост от цветовете, които предпочитат. Всички те някога са дошли тук от Бирма и Северен Китай. Племето е известно и с това, че е склонно да приема нови вярвания. Някои негови представители послушали мисионерите и приели християнска вяра. Други пък вярват в местните божества.
Слонът се смята за талисман на Сиам. Както и в Индия, тук той е заобиколен с особена обич. Днес в Тайланд има над 4 хил. слона, които се закрилят от закона, а ловът им е забранен. Макар че животните се използват за тежка работа, грубото им третиране също е забранено. Край градчето Чианг Рай, наричано врата на Златния триъгълник, има цяло стадо слонове, отнети от собствениците им, които ги малтретирали, или пък намерени в безпомощно състояние. Луксозният петзвезден хотел „Анантара“ отделя от печалбата си средства за изхранването им и, разбира се, не пропуска възможността да ги използва като туристическа атракция - нещо, от което слоновете са видимо доволни. Да бъдат атракция за туристите, за които се организират специални представления, днес е и основната „професия“ на тайландските слонове. Те умеят буквално всичко - да играят футбол, да се изправят на задните си крака, дори да рисуват картини, които се продават на туристите. Но най-голям е интересът към трекинг със слонове из джунглата. Седлото събира двама души, а водачът се настанява върху главата на животното. Чудно ли е тогава, че слоновете се смятат за символ на държавата?
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
