Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Това е кратер с периметър 12 км., в който са разположени две езера. Благодарение на играта на светлината, едното изглежда смарагдово зелено, а другото – синьо. Според легендата водите им се събират от сълзите на едни зелени и едни сини очи, очите на принцеса и на пастир, свързани от невъзможна любов.
Фотограф: Ulrik Sverdrup
Архипелагът се намира на 1 400 км. от Пиринейския полуостров и се състои от 9 късчета суша: в средата – Фаял, Пику, Сан Жоржи, Грасиоза и Терсейра, на северозапад – Флориш и Корво, а на югоизток – Сан Мигел и Санта Мария. Всеки от тях си има свой собствен облик и местните жители настояват пред невярващите гости, че наситено зелените тонове се променят от остров на остров. Въпреки различията в оттенъка може да се твърди, че тези общо 2 335 кв. км суша са покрити с буйна зеленина благодарение на честите дъждове, които 400 000 жители стоически понасят.
Но ако има нещо типично за Азорските острови, това са прословутите антициклони, палавата игра на облаците със слънцето, която ражда дъгата и розовите залези, охранените крави, които пасат сочната трева по ширналите се ливади, култът към Светия дух и вулканите, които от време на време хвърлят в страх местните жители.
Ястребовите острови
Архипелагът бил завладян през ХV в. от португалците и получил името си от тях. В течение на векове фламандци, англичани и испанци оформяли облика му. Историята му е изтъкана от случайности. Тя сякаш ухажва тези непостоянни острови, където земята и водата са запазили младостта си, и някаква капризна примитивна сила изчезнала по другите краища на земята.
За някои романтици те все още са останки от онази Атлантида, която в един страшен ден била погълната от морето. Името им е плод на грешка – сбъркали канята, птица, която лети по тези места, с ястреб /азор на португалски/. Най-сетне недоразумението било разкрито, но островите запазили старото си име, макар че споменатата граблива птица няма особена връзка с тях.
Архипелагът получи автономия през 1976 г. Някои хора смятат, че условията са се променили благодарение на частичната икономическа независимост и възможността част от печалбите да не напускат островите.
Вярно е, че с постигането на автономията настъпиха известни икономически промени. Например американската военновъздушна база на Терсейра плаща сега много повече, отколкото предишната символична сума. Част от наема остава на островите и представлява един от най-големите и сигурни доходи. Базата Лажис е отделен свят, съвсем различен от обикновения живот на хората по тези места. В нея спираха за зареждане американските самолети на път за Персийския залив при първите войни там, както и при последната срещу Ирак.
Орта – наследството на холандците
Противно на предположението, името на столицата на Фаял, не е дошло от разпространените тук хортензии. То произлиза от фамилията на един фламандски авантюрист, Хортер, който воден от интуицията си, стъпил за първи път на острова с група от 15 души. Това станало към средата на ХVІІ в., така че не е трудно да отгатнем целта на пътешествието – търсенето на злато. Но действителността разочаровала екипажа. Вместо несметни богатства те открили зелени поля и черни скали от застинала лава. Моряците се почувствали толкова измамени, че решили да убият предводителя си. Хортер обаче успял да се спаси и организирал втора експедиция, но вече не с военни съекипници, а с мирни заселници, които останали доволни от условията за земеделие на острова. И днес населението на острова се занимава предимно със земеделие. Въпреки че са в средата на океана и е логично да се предположи, че са риболовци, местните залагат повече на селското стопанство заради уникалния климат, който предразполага всички земеделски култури да дават по 2 или дори 3 реколти годишно. Най-плодородните земи обаче се използват от фермерите, които извеждат на паша малобройните си стада крави. Млекодобивната и млекопреработвателна индустрия са сред козовете на местните фермери на европейския пазар.
Най-тежката риба в света
Това обаче не означава, че риболовците тук не са на почит. Тъкмо обратното – всички туристи, каквото и да поискат, са на почит. Пристанището на Орта е световноизвестно сред любителите на риболова в открито море. То разполага с няколко кораба на една компания, която притежава още два в пристанището на Понта Делгада /Сан Мигел/, които обслужват заможни туристи. Понякога могат да се видят дори китове и делфини, които играят, плувайки след кораба.
За богатите, запалени по риболова, такава разходка е истинско удоволствие. За най-голямо постижение се смята улавянето на син марлин. Но след откачването му от кукичката, той се измерва и връща обратно във водата, а сведенията се изпращат в Океанографския институт на САЩ. За трофей остава уловената акула /ако не е от застрашен вид/. Легенда е вече хваната в края на 80-сте год. гигантска риба с тегло 500 кг., която и досега си остава световен рекорд, записан в Гинес.
"Варено" на пара от вулкан
Орта, както и другите острови, е осеян с кратери на изгаснали вулкани. Обикновено изригването им е бавен процес, което позволява в повечето случаи на хората да избягат, преди да ги е застигнала лавата. Вулканът Капелиньос изригнал няколко пъти през 1957 и 1958 г. Печалните последствия са видни и до днес – пустиня от лава и пепел в жълтеникави и черни тонове.
Специалистите са единодушни, че два от многобройните спящи кратери могат внезапно да се събудят. Единият е Понта ду Пику с 2 351 м. височина, а другият – Фурнаш де Сан Мигел. Интересно е да се наблюдава Пику, както го наричат накратко местните, от съседните острови. Твърди се, че той никога не изглежда по един и същи начин, заради облаците и мъглите, които привлича.
Пейзажът в долината Фурнаш де Сан Мигел, най-големият остров от архипелага, е съвсем различен. Около голямо езеро – от трите съществували през 1630 г. е останало само едно – има много пукнатини, от които се издигат серни изпарения и където водата ври. Това е любимото място за неделните екскурзии на местни и чужденци, тъй като някои от пукнатините са приспособени, така че над тях да може да се готви. Приготвя се "варено" с доста особен вкус, и туристите, приготвящи ястия сред парата, наистина представляват странна гледка.
За красотата на местността допринася и потъналата в сенки ботаническа градина, където посетителят може да се разходи сред безкрайно разнообразие от мъхове. Началото било поставено от американския вицеконсул Томас Хиклинг, който, привлечен от славата на областта, посетил за пръв път Фурнаш през 1799 г. Той се влюбил в красивата област и построил тук лятна къща и водохранилище. Полека-лека неговите 10 хектара земя започнали да се покриват с местни и екзотични растения. Днес градината е собственост на едно дружество, което притежава и близкия хотел.
Сълзите на една принцеса и един пастир
Другата интересна атракция на Сан Мигел се намира на противоположния край на острова. Това е кратер с периметър 12 км., в който са разположени две езера. Благодарение на играта на светлината, едното изглежда смарагдово зелено, а другото – синьо. Според легендата водите им се събират от сълзите на едни зелени и едни сини очи, очите на принцеса и на пастир, свързани от невъзможна любов.
На 25 км. от тук е разположена действителната и официална столица на Азорските острови – Понта Делгада, град с 67 000 жители. Населението му работи предимно във фабриките за млечни продукти, а в околностите му се намира първата геотермична електроцентрала на архипелага. Тя дава 2% от получената на местна почва електроенергия. Останалите 98% се добиват предимно от термоелектрическите централи и няколкото ВЕЦ.
Тук всички помнят думите на един турист, който философски оприличил Азорските острови на "зелен затвор". На Сан Мигел, както и на всички останали острови, се усеща някакво усамотение, от което се раждат бавните жестове и дългите погледи. Местните хора имат спокоен характер, а паузите в говора им са изпълнени с премълчани думи. Бъдещето на Азорските острови е в туризма, защото те наистина са приказната Атлантида, оцеляла за всеки, който иска да се върне в лоното на природата. Дано обаче туризмът не разруши "оцелялата Атлантида".
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
