Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
В книжарница във Високата синагога в Краков книгите за "Кажимеж", еврейския квартал на града, заемат няколко рафта. Цветни фотографии, черно-бели снимки, текстове на няколко езика - всичко разказва за някогашния "Кажимеж". Старите сгради, по чудо оцелелите синагоги, тесните каменни улички са почти такива, каквито са ги оставили последните им обитатели. През XV век полският крал Ян Олбрахт преселва тук от близкия тогава Краков еврейско население, което превръща "Кажимеж" в един от най-важните еврейски центрове в света по онова време.
"Тук са погребани толкова велики равини и еврейски мислители, че, вярваш или не, понякога, минавайки покрай гробището, ми се струва, че ги чувам как още дискутират." Равинът на Краков Боаз Паш не се шегува. В "Кажимеж" е написана и значителна част от Шулхан Арух, най-важния и до днес за ортодоксалните евреи кодекс от всекидневни правила за религиозен живот. Днес обаче в синагогата от XVI век Купа туристите преобладават. Щрак, щрак - снимката на поредната забележителност в квартала е направена и туристите бързат да се отправят към някои от десетките барове и ресторанти тук.
"Това на нищо не прилича, как е възможно такова нещо?" Ширел Леви от Израел е възмутена, когато вижда в една от сградите на площада индийски ресторант " Намасте", рекламиращ се с мотото " Най-вкусното агнешко в Краков". Менютата на останалите ресторанти също по странен начин кореспондират с миналото на тази част на града. Италианският ресторант до синагогата "Рему" предлага например свински пържоли. Това ли е краят на "Кажимеж" - поредната забележителност, бързо погълната от туристите, за които историята на квартала не е по-важна от менюто в ресторантите? Не съвсем.
Петък вечер, минути преди началото на Шабата, пред синагога "Рему", единствената, функционираща от 7-те синагоги в "Кажимеж", вече чака група вярващи.
Езиците в обращение са няколко
Майка напомня на полски на детето си да не забравя да си сложи кипа, преди да влезе в синагогата, възрастни господа се оказват съседи в Ню Йорк, група израелски ученици радостно тананика преди началото на празника. Равин Паш е объркан. " Толкова сте много, добре сте ми дошли мили гости от цял свят. Шабат Шалом! На какъв език да говоря? Нека да е иврит, виждам днес Израел води в класацията."
След петъчната молитва следва друга вълнуваща част - празничната вечеря. В миналото тежко работещите бедни евреи живеят само с мисълта за свещения Шабат. Ширел казва: "Моята баба ми разказваше за бедното си детство в малко градче в източна Полша. Семейството на баба ми било единственото в градчето със собствена фурна. Така от четвъртък вкъщи са се нареждали опашки от съпруги, чакащи до опекат хала за празника. Приготовленията за Шабата започвали още в четвъртък - без значение колко гроша имаш Шабатът си е Шабат- най-голяма радост за всички, така че винаги ще се намери пара за месо, херинга и гефилте. Казано е - в Шабат дори и последният бедняк трябва да се почувства като цар. Сега не е така - губим радостта от празника и в събота дори не се разделяме с мобилните си телефони. Баба ми не би била щастлива."
А може би баба Поли Леви би била щастлива да види групата млади краковски евреи, които по тесните улици на квартала бързат да стигнат до адреса на петъчната вечеря. Наричат се "Чулент" - по името на прочутото ястие - дружество, което обединява еврейската младеж на Краков. Имат си офис и около 40 членове. Заедно поддържат голяма библиотека, организират филмови вечери, срещи с писатели, търсят средства, за да продължат дейността си. "Помагаме си един на друг, но и намаляваме на брой - ето, вече няколко човека заминаха за Израел, кой знае, може би завинаги", споделя ми 27-годишната Кора, докато приготвя крепле, традиционните пирожки с месо, за петъчната вечеря. Кора, която като по-млада живее в Израел със семейството си, също напуска Краков. Не, не се връща в Израел. Просто намира работа в Историческия музей на полските евреи във Варшава, който ще отвори врати в 2011 г.
Евреите в Галиция обаче също имат свой музей, при това функциониращ от 2004 г. насам. Започва се от една изложба. В продължение на 12 години англичанинът Крис Шварц обикаля малките градчета в Източна Полша в търсене с фотоапарат в ръка на следи останали след някогашните еврейски общности. Така се ражда
"По следите на паметта"
фотографска изложба, която днес е част от постоянната експозиция на Еврейския музей на Галиция, който е приютен в стара индустриална сграда, кипяща днес от живот. "Не, не съм еврейка. Родена съм в Източна Полша - в град с огромно еврейско население. Днес там няма евреи, но аз се почуствах задължена да науча нещо повече за съседите ни. Така започвах да уча юдаистика на Ягелонския университет, а днес работя тук", представя се на чаша студен чай в уютното кафене на музея Анна, която отговаря за образователните програми.
" Поляците знаят само за холокоста, но това, което е било преди ужаса на войната - прекрасната и така богата еврейска култура, остава непозната. Стараем се да променим това", обяснява ми Анна, докато преглеждам заглавията в книжарницата на музея. Така този път като доброволец Анна участва в амбициозен проект, който съживява спомена за живота на еврейската улица преди войната. "Говоря на идиш, замиращия език на евреите от Източна Европа, с хора, които още помнят чара на тези времена. Правих интервюта в Израел и Полша - събеседниците ми са щастливи, че могат да говорят за нещо по-различно от войната."
Анна не е сама. В Краков, а в цяла Полша, все повече са тези, които се интересуват от еврейската култура. Така от няколко години насам
всеки по-голям полски град има свой уважаван еврейски фестивал
Сингерова Варшава, фестивалът в Кажимеж Долни и най-популярният Фестивал на еврейската култура в Краков, който вече 20 години връща еврейската култура там, където й е мястото - в "Кажимеж". Днес фестивалът, който започва като външна, нееврейска инициатива, е едно от най-големите събития, свързани с еврейската култура в света. Миналата година над 20 000 души посещават 200 концерта, театрални представления, филмови вечери и срещи с писатели. "Често се говори, че в Полша има повече фестивали на еврейската култура, отколкото евреи. Често се говори в Израел, че Полша е едно огромно еврейско гробище - омразата и любовта заслепяват, но всеки, който е с отворени очи, може да види, че Полша не е същата", чета коментар за все по-популярния фестивал в израелския всекидневник "Хаарец".
Със сигурност Полша не е същата, но спомените за това какво се е случило тук остават. Следите на лошите са тук - малко част от стената на краковското гето остава запазена - но аз тръгвам по следите на добрите. В индустриална част на града, на улица "Липова", намирам фабриката на Оскар Шиндлер. Надписът си стои, но фабриката е в ремонт. Стивън Спилбърг снима " Списъкът на Шиндлер" именно тук, в "Кажимеж", привличайки по този начин вниманието на градските власти към този позападнал район. През октомври 1939 Оскар Шиндлер отваря своята фабрика за емайл. Търговски му успехи не пречат да остане човек- наблюдавайки варварството на сънародниците си, решава да помогне на своите работници евреи. Така около 1100 от "евреите на Шиндлер", както често наричат оцелелите работници, успяват да избегнат лагерите на смъртта благодарение на влиятелния собственик.
Не знам колко от милионите туристи, окупиращи Краков всяка година, са чули тази история. Не знам колко от тях са я запомнили. Знам само, че еврейският дух в "Кажимеж" оцелява.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
