Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Всички пътища на света водят към Рим, а всички пътища в Рим водят към Колизеума. Така отсякъл през 80 г. сл. Хр. император Тит Флавий. Думите, които 1930 години по-късно са сред най-известните латински сентенции, били изречени на откриването на амфитеатъра, чието строителство започнал осем години преди това баща му Веспасиан. Можел е и да онемее при вида на величествената сграда синът, но тя отприщила вдъхновението му. И с изречението заклинание императорът я поставил в центъра на тогавашната пък и на бъдната вселена. Защото както в древността, така и днес освен че е символ на Вечния град, Колизеумът продължава да е зареден с мощна притегателна сила. Може би затова сега той е
най-посещаваната сграда на планетата -
очарователна, омагьосваща, извечна, космическа. Такива са суперлативите, които редовно се сипят за древния амфитеатър от останалите без дъх пред него милиони гости.
В края на миналата седмица светът се развълнува от на пръв поглед дребна новина - от свод в един от коридорите на Колизеума бяха паднали няколко големи отломки вкаменен хоросан.
Иначе амифитеатърът - дума, която си означава „двоен театър" - е внушителен нарочно. Строителството му започва в най-богатите и съответно най-хубавите години от Златния век на Римската империя. След смъртта през 68 г. на самовлюбения и нехаен към съдбата на своите поданици Нерон и след смяната на четирима императори в течение на 12 месеца на власт в Рим идва войникът Веспасиан. Той е син на данъчен чиновник, който го дава във войската още като дете, отрасва там и си спечелва славата на вечен победител след триумфа на неговите легиони в Германия, Англия, Гърция, Северна Африка и Юдея. Там е последната му битка, преди да бъде призован от тачещите го патриции в Рим да стабилизира разклатената им от неумели императори власт. Знаейки много добре, че както войската се крепи на своите обикновени войници, така и държавата устоява на предизвикателствата на съдбата благодарение на своя обикновен народ, Веспасиан залага на него. И освен осигурения мир започва да му създава условия за съществуване, които лека полека облекчават неговия живот. Не след дълго, някъде през 72-ра година след Христа, императорът решава, че освен широки улици, нови водопроводи, триумфални арки и що-годе удобни жилища на народа му е нужен и постоянен отдушник. А какво по-хубаво нещо за целта от един невиждан до ония времена храм за потушаване на злите страсти, който да се превърне и в символ на могъществото на империята!
Но със строителството на амфитеатъра Веспасиан преследва и една друга цел - да бъде сложен окончателно
надгробен камък на минало, наситено с лоши спомени
Тоест на властването на жестокия безумец Нерон, който, за да се вдъхнови за поредната си поема, подпалва Рим и оставя без подслон стотици хиляди негови жители. И императорът решава бъдещият внушителен амфитеатър да бъде вдигнат точно на мястото на изкуственото езеро, което суетният му предшественик бил направил, за да се оглежда в неговата кристална вода заедно с любовниците си от двата пола. Освен това за новото строителство не били събирани, както обикновено, нови данъци от хората, а в него била вложена цялата плячка от последната водена от пълководеца Веспасиан победоносна война в Юдея. Накрая императорът постановил достъпът за простолюдието в бъдещия амфитеатър да бъде безплатен.
За съжаление той успява да види само първите два етажа на грандиозното си начинание - умира през 79 година. Но затова пък синът му император Тит ускорява строителството и успява да открие амфитеатъра година по-късно със стодневен купон, по време на който в памет на великия му баща народът бил щедро черпен с вино, хранен с хляб и засищан с боеве между гладиатори, с техни стълкновения с диви животни, както и с истински морски битки. Да, защото до строителството век по-късно на помещенията под арената за престой на осъдените да умрат хора и зверове тя била често пълнена с вода, в която се развихряли истински флотилии. През IV век император Константин на практика закрил Колизеума. Междувременно амфитеатърът бил станал известен с това име, дадено му според някои историци заради неговите колосални измерения, а според други - заради 35-метровата статуя на „Колоса Нерон", издигната от самовлюбения самодържец до неговото изкуствено езеро. А Константин „закрил" Колизеума, защото до въвеждането от него на християнството като официална религия на империята там често била организирана масова сеч на последователи на новата всесилна вяра...
Но амфитеатърът продължил да си стои все така величав в края на римския форум. Като дори нашествениците вестготи в средата на първото хилядолетие го уважили подобаващо, устройвайки шатрите на своите военачалници в него. После, през вековете, Колизеумът продължил да привлича погледите на всички поклонници в оформилия се като папска столица Вечен град. Само дето през ХIV век от него започнали да вземат материал, тоест огромни каменни блокове, за строителството на дворците на римските аристократи, та дори и на самата катедрала на Ватикана - „Свети Петър".
Кощунството било спряно
в началото на ХVIII век от папа Бенедикт ХIV - той обявил Колизеума за християнски храм, от който било грехота да се взема каквото и да било. Така за човечеството било спасено онова, на което се възхищаваме днес. И което е запазено благодарение на започнатите някъде след 1800 година първи възстановителни и консервационни работи на античната сграда.
Иначе, освен че се разтревожиха за рушащия се Колизеум след новината за отломките вкаменен хоросан, италианците, пък и много жители на планетата се поуплашиха за своето собствено бъдеще. Защото, както пророкува през VІІІ век известният монах и историк - преподобният Веда, докато съществува Колизеумът, ще съществува и Рим, падне ли Колизеумът, пада и Рим, а падне ли Рим, пада и светът. Иначе казано, изглежда, амфитеатърът на император Веспасиан е осъден на вечни времена, поне докато съществува този свят.
САМО ЦИФРИ
527 метра е обиколката на Колизеума, който е с елипсовидна форма.
3357 квадратни метра е площта на арената с оси 86 и 54 метра.
48,5 метра е височината сега.
52 метра е височината през 80 година.
1980 г. - ЮНЕСКО го включва в списъка на обектите - културно наследство на човечеството.
През 2007 г. е обявен за едно от седемте чудеса на света.
700 хиляди евро струва годишната му поддръжка.
23 милиона евро са нужни за укрепването му.
Посетителите
През 2009 година Колизеумът е бил посетен от 6,5 милиона души, които са оставили в общинската хазна 32 милиона евро. Само по време на отминалия Великден гости на амфитеатъра са били 68 612 души, или с 8,71% повече, отколкото по време на същите празници през 2009 година. Обикновеният билет струва 13,5 евро и е валиден 2 дни. Жителите на страните от ЕС между 18 и 26 години плащат по 9 евро. Тези под 18 г. и над 65 г. - 1,5 евро. Опашките за билети понякога са километрични, но чакането е не повече от 30-40 минути. Билети могат да се купят и с кредитна карта на адрес www.ticketclic.it/HTML/musei/colosseo.cfm.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
