Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Полъхът на зимата започва да се усеща. Дните на слънце по това време са истински подарък от природата и най-мъдрият начин да се възползваш от тях са кратките отскачания до исторически забележителности. Така имаш цел (различна от обичайния чревоугоднически туризъм, при който пътуването се свежда до сядане на маса в някой ресторант), а и научаваш нещо ново на място. Пък и в края на краищата определено е за предпочитане пред висенето срещу телевизора.
Точно тази логика ни довява на юг, до последната Самуилова крепост. Годината тук е 1014, мястото е с. Ключ (югоизточната ни граница с Македония ГКПП "Златарево"), а развръзката на историческия разказ, свързан с крепостта, е, както си знаем от учебниците по история, ослепената българска армия.
Да пътуваш насам означава любопитството ти да нараства с всеки изминат километър. В Македония, на брега на Охрид за първи път различаваме силуета на Самуиловата крепост. Тя е прилично възстановена и определено представлява една от най-посещаваните туристически забележителности в някогашната българска столица. Като българи пристъпяме с почитание от камък на камък, надничаме през бойниците към Охрид и си представяме тържествени царствени церемонии. Въпреки очевидни исторически факти и до днес македонците наричат Самуил цар македонски и отричат възможността във вените му да е течала българска кръв. Така че приемете темата за деликатна и по-добре не спорете с местните - няма да ви разберат, а и най-много да отнесете някое и друго неприлично изречение зад гърба си.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Добре е да знаете, че по пътя след Петрич кафявите табели (тези, които указват нахождението на исторически забележителности) стават все по-голяма рядкост. С цената на няколко неуспешни опита и много питане и ние откриваме мястото на Самуиловото падение - на около 5 км северно от с. Ключ на десния бряг на река Струмешница. Това всъщност е малък ограден парк, в началото на който в дървена барачка стои жена, която изпълнява функциите на екскурзовод и събирач на скромните суми за вход. Изслушваме подробните й обяснения и поемаме по бетонните стълби към историческото място. Първото, което се изпречва пред очите ни, е една бронзова фигура на Самуил в цял ръст. В далечината пък четири бетонни пилона, боднати тук през 1982 г., когато е създаден и Националният парк-музей "Самуилова крепост", "овековечават" забележителността за поколенията. Истината е, че тук няма какво да се види. Нашата група открива малко по-нагоре следи от каменен зид, над който е пораснала млада дъбова горичка, окръжности, покрити с асфалт и поизсъхнали чимшири. До нещо, което жената от будката нарича "наблюдателница", гордо стои неидентифициран обект от бетон и стъкло. Има формата на купол, под който се открива голям изкоп със следи от огън в единия край. В ролята си на екскурзовод леличката твърди, че това е останка от древнославянско окопно жилище, тип землянка, а следите от огъня са от кухненските дейности на обитателите й... Разбира се, никой не й вярва. Паркът, за разлика от самата Самуилова крепост, е нещото, което можете с чиста съвест да съкратите от маршрута си, поне на настоящия етап.
Но има и добра новина. И тя е, че следващата година на това място се предвижда изграждането на музей, който да съхранява и предоставя възможно най-много информация за великия български владетел. Името на проекта е "Възстановяване на славата на националния културен и исторически паметник "Самуилова крепост" и се осъществява чрез институционално трансгранично партньорство на местно ниво в региона Петрич, България, и Струмица, Македония. Остава ни да се надяваме проектът наистина да се случи. А дотогава идвайте тук с българско самочувствие.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
