Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Култово съоръжение (кромлех) при с. Долни Главанак
Георги Нехризов | Публикувана на Пон Авг 08, 2005 5:18 pm
Обектът е регистриран при теренни обхождания, проведени от колектива през май 1998 г. Той се намира в м. Бунар алтъ на 1 км западно от с. Долни Главанак, община Маджарово. Изграден е на билото на слабо изявено възвишение, част от удължен в посока Изток – Запад рид.
Карта на региона - в центъра Долни Главанак - долу трудно се
забелязва Маджарово
Границите на съоръжението са фиксирани от вертикално положени големи, грубо пирамидално оформени блокове от твърда вулканична скала. Блоковете са високи по 1,50 – 1,70 м, с осреднени размери при основата -0,80х0,50 м. Те описват неправилна окръжност с диаметър около 10 м. На място са запазени 9 блока, три са паднали близо до мястото, което са заемали, още два или три липсват. Между вертикалните блокове хоризонтално са положени по-малки. Около съоръжението са натрупани голямо количесво камъни.
Кромлехът преди началото на проучването
Археологическото проучване се проведе от 9 до 25 юли 1999 г. С цел по-прецизно проследяване на археологическата ситуация обектът беше разделен на четири сектора, между които бяха оставени ребра. Извън реда каменни блокове беше проучена ивица с широчина 1,50 м. Проучването се извърши чрез отнемане на механични пластове по 0,10 м. Културният пласт беше съставен от пръст с черен цвят, обилно примесена с камъни, концентрацията на археологически материали (керамика, животински кости, късове мазилка, кремъчни конкреции) в него беше висока. Културните напластявания във вътрешноста на съоръжението бяха изчерпани на дълбочина 0,60 – 0,70 м, като на места се разкри основната скала, а извън него – до 0,50 м.
Кромлехът по време на проучването - ясно се виждат оставените ребра
Документирането на пластовете, контекстите и обработката на материалите се извършваше по разработената от колектива компютърна система за полева археология. Статистическата обработка на керамиката още не е завършена, но наблюденията показват, че във всички пластове преобладават фрагментите от работените на ръка съдове от ранножелязната епоха. Прави впечатление твърде високият процент сред тях на частите от луксозни съдовете, често с богата щампована украса. На второ място се нарежда керамиката, работена на ръка и на грънчарско колело, от късната желязна епоха. Интерес предизвиква наличието в горните слоеве на фрагменти от средновековна керамика от ХІ – ХІІ в. Освен фрагментите от глинени съдове бяха намерени изцяло запазена бронзова фибула, част от желязна фибула, бронзова игла, железни остриета и пирони.
Кромлехът, към края на проучването
Проучени бяха и две по-малки съоръжения от наредени в кръг камъни, разположени в непосредствена близост до основния обект. В съоръжение 2 бяха открити следи от погребение, извършено чрез трупоизгаряне от късната елинистическа епоха (средата на ІІІ - І в. пр. Хр.), като гробен в него беше поставено стъклено мънисто. В съоръжение 3, от което беше проучен само югозападния сектор, се откри голямо количество керамика от раножелязната епоха.
Съоръжение №2 по време на проучването му
Находките определят и хронологията на функционирането на обекта. Началото на използването на мястото за култови цели може да постави в началото на втората фаза на ранножелязната епоха (VІІІ - VІІ в. пр. Хр.), като е продължило без прекъсване и през късната желязна епоха. Към края на тази епоха е извършено погребението в съоръжение 2. Този факт може да бележи и промени в отношението към обекта. След прекъсване от около 12 века, през средновековието това място отново се превръща в обект на преклонение – не е изключено тук да е имало оброк.
"Детайл" от кромлеха
Още детайли ...
Плановата схема, начинът на изграждане и находките на обекта при с. Долни Главанак дават основания да бъде определен като паметник на тракийската мегалитна култура от типа на кромлехите. Това наименование е взаимствано по аналогия с подобни съоръжения, свързани със западноевропейската мегалитна култура. До откриването на обекта при с. Д. Главанак не беше известен паметник от този вид от българските земи. Описани са каменни кръгове, но в повечето случаи те представляват крепиди на надгробни могили или ограждания, които нямат монументалния облик на проучения паметник.
Култово място при с. Долни Главанак
Обектът е известен от обхожданията през 1998 г. Заема билото на изолираното възвишение Таушан тепе, разположено на 1,6 км западно от с. Д. Главанак и отстои на 0,2 км западно-северозападно от проучвания култов мегалитен паметник. Откритата керамика от ранножелязната епоха при първия оглед и близостта до кромлеха са аргументите, довели до решението за провеждане на сондажно проучване.
Проучването се проведе от 25 до 30 юли 1999 г. На билото беше заложен сондаж с размери 4 х 4 м. Културният пласт има дебелина 0,60 м, състои се от черна ронлива пръст, примесена с камъни. Концентрацията на археологически материали е висока, откриваха се главно керамични фрагменти, късове мазилка и замазка и кремъчни отцепи. Според находките, обектът е съществувал през двете фази на ранножелязната епоха ( Х – VІ в. пр. Хр.).
Проучените култови обекти при с. Долни Главанак са от типа на най-широко разпространени те тракийски култови места в Източните Родопи, разположени на билото на планински връх или възвишение, доминиращ над околността. Установеното предпочитание към върховете у родопските траки се потвърждава от сведението на Херодот за тракийското прорицалище на Дионис, което се намира на “ най-високата планина”. Планината в древните религиозни вярвания олицетворява центъра на космоса и се възприема като връзка между земята и небето , а планинският връх е мястото, обитавано от боговете. Разположените на връх култови места не са изолирано явление в културните традиции на Източното Средиземноморие, подобни планински светилища са засвидетелствани от ІІ хил. пр. Хр. в Егейския свят и тяхното функциониране не прекъсва през следващите хилядолетия.
Туризмът е сред малкото отрасли, които помагат за изплащането на българския външен дълг. Той носи над осем процента от брутните валутни приходи. В него са ангажирани пряко над 130 хиляди души, а косвено към неговите резултати са съпричастни съдбите на над 15% от българите. Това е и единственият отрасъл, който има трайно тенденция да увеличава работните места. ...
Общо на линия са 32 потребители :: 5 регистрирани, 0 скрити и 27 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]
