Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Македония – обща информация за планините и подхода до тях
Списание "Кораб", бр. 3, 2004 година | Публикувана на Съб Фев 11, 2006 2:49 pm
Началото на планинарството в Македония като форма на организирано движение се поставя през Първата световна война, когато в Прилеп се основава първото планинарско дружество – “Златоврв”. Основатели на това дружество са главно студенти, които учат в големите европейски центрове. През същата година се появява второ дружество в същият град – “Козяк”, в Битоля се основава Планинарско дружество “Пелагония”, а в Кичево – “Бистра”. През годините които следват, се формират дружества в почти всички по-големи центрове в Македония. Днес във Федерацията на планинарските спортове на македония (ФПСМ) са регистрирани няколко десетки хиляди членове. В самата ФПСМ действат пет асоциации: планинарска, алпийска, спортно-катерачна, спелеоложка и асоциация на ориентировачите.
Македония по своите релефни характеристики е планинско-котловина земя, разположена на площ от 25,713 кв. км., от които 80% са планински, а само 20% са равнинни части. Средната надморска височина е 829 м. над. в.
На територията на Македония се намират 60 планински масива, от които 16 са в групата на високите планини над 2000 м. над. в., 40 – в средната група от 1000 до 2000 м. над. в. и 4 в ниската – от 500 до 1000 м. над. в.
Възможностите за развиване на планинарски дейности са отлични, особено във високите планини. В планините на Република Македония има 35 хижи (част от тях са собственост на ФПСМ, а останалите са частни).
ОБЩА ПОДЯЛБА
Планините в Република македония се делят по две неща:
- Според времето през което са се образували, геоложкият състав, по големината и посоката основното протежение, те са разделени на две групи – Родопска и Динарска.
- Според височината – високи, средни и ниски.
В първата подялба, Родопската група се смята за по-стара и обхваща по-голямата част от планините в Източна Македония, докато Динарската група е по-млада и е разделена на три подгрупи:
- Вардарска зона, в която се включват планините от лявата и дясната страна на река Вардар, на северозапад от Скопие.
- Пелагонински масив, разположен на запад-югозапад от Вардарската зона и на изток от Шарската зона.
- Шарската зона, най-високата в Македония, която се протяга в посока север-юг до границите с Сърбия, Албания и Гърция.
Във втората подялба в групата на високите планини над 2000 м. над. в. спадат Кораб (2 864 м.), Шар планина (2 747 м.), Баба (2 601 м.), Якупица (2 540 м.), Нице (2 521 м.), Дешат (2 373 м.), Крчин (2 341 м.), Галичица (2 288 м.), Стогово (2 273 м.), Ябланица (2 257 м.), Осогово (2 252 м.), Кожув (2 171 м.), Бистра (2 163 м.), Радука (2 080 м.), Челоица (2 062 м.) и Беласица (2 029 м.).
В групата на ниските планини от 500 до 100 м. надморска височина спадат Плавуш (996 м.), Смрдеш (971 м.), Манговица (874 м.) и Градишанска (861 м.).
Планините в Република Македония по своята форма са най-различни от леки и заоблени в източният дял до силно алпийски в западният дял. Тази разнообразност дава отлични възможности за развиването на спортове като алпинизъм, спортно катерене, спелеология, каньонинг, парапланерство, ски, ски бягане и други.
В падините на някои от тези планини се намират ски центрове, като Попова Шапка (Шар планина), Маврово (Бистра), Бегова Чешма (Баба), Крушево (Крушевска планина), Отешево (Галичица) и някои други по-малки центрове, които от година на гоина все повече се развиват.
ЯКУПИЦА
Най-висока точка: вр. Солунска глава (2 540 м.)
Местоположение: Масивът Якупица е съставен от общо 5 планини, свързани помежду си – Якупица, Даутица, Карачица, Голешница и Китка и е най-големият масив в Република Македония. Разположен е между планината Водно и Драчево (Скопско) на север, Велес на изток, планината Бабуна и котловината Пелагония на юг и река Треска на запад.
Подход: Съществуват много алтернативни пътища до масива, от които най-често използваният път е Скопие – Драчево – Преслап, от където пеша или с високопрохимо возило (при летни условия) се стига до домовете “Китка” (1 350 м.) и “Карачица” (1 450 м.) и от там са възможни най-различни маршрути по целият масив. От Велес през Богомила до селата Нежилово или Папрадище, от където също така пеш или с автомобил (при летни условия) се стига до планинската хижа “Чеплез” (1 445 м.). От тук също така могат да се направят много различни маршрути.
БАБА ПЛАНИНА
Най-висока точка: Връх Пелистер (2 601 м.)
Местоположение: Масивът се намира между градовете Битоля и Ресен на север и продължава в южна посока по права линия до селата Драгош и Долно Дупени, от където преминава на гръцка територия. Западната граница на масивът е очертана от Преспанското езеро и Ресенско поле, а източната от Битолско поле, Около 65% от площта на масива е на македонска територия, а останалите 35% на територията на Гърция.
Подход: До планината може да се стигне от няколко страни. Най-добър е достъпа през Битоля, а от там по асфалтов път през селата Търново и Магарево до хотел „Молика", който се намира само на 15 мин. ходене пеша от пл. дом „Копанки" или през село Нижеполе, от където по маркирана пътека най-лесно се стига до пл. дом на Голямото езеро. От там продължава макадамов път който може да се пресече директно през лятото. До пл. дом „Неолица" се стига през селата Лавци и Буково по маркирани пътеки.
ШАР ПЛАНИНА
Най-висока точка: Титов Връх (2 747 м.)
Местоположение: Масивът Шар планина се разпростира между Гостиварската и Тетовската долина на югоизток, Мавровското езеро на юг, масивът Кораб на запад. От тук масивът с една малка своя част навлиза на албанска територия, докато останалата част на север и северозапад лежи на територията на Косово. Максималната дължина на масива е 75 км., а максималната широчина 32 км. Общата площ е около 1 600 км2., от които 56,25% са на територията на Македония, 43,12% на територията на Косово и 0,63% на албанска.
КОРАБ
Най-висока точка: Връх Голям Кораб (2 764 м.) През 1996 г. е извършено прецизно сателитно измерване, при което е установена нова височина от 2.864 м., но тя все още не е официално потвърдена, затова засега остава височина от 2 764 м.
Местоположение: Дялът от масива Кораб който се намира на македонска територия на север и запад е ограден от границите на Македония с Косово и Албания, на изток неговата граница е реката Радика, а на юг се простира до реката Жировничка, по цялото нейно протежение от извора до вливането й в река Радика.
КОЖУВ
Най-висока точка: Зелен бег (2 171 м.)
Местоположение: Кожув е сместен между вливането на река Бошава във Вардар на север, а от там границата на североизток и изток е долината на река Вардар. Най-западните дялове достигат до река Блашница, а северозападната страна се простира по линията от село Мрежичко до село Конопище, по течението на река Бошава до Демир Капия. Южните дялове на Кожув изцяло се намират на гръцка територия.
ОСОГОВО
Най-висока точка: Руен (2 252 м.)
Местоположение: Между Крива Паланка на север, Делчево и Кочани на юг, Пробиштип и Кратово на запад, а източните дялове от масива навлизат в територията на България.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
Общо на линия са 15 потребители :: 5 регистрирани, 0 скрити и 10 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], MSN [Bot], volokin, Yahoo [Bot]