Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Христо Тодев | Публикувана на Чет Мар 16, 2006 9:15 am
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.Когато разглеждате топографска карта при планирането на преход в непознат район из планината сигурно си представяте образно релефа, ландшафта, какво ви очаква. На място (на "живо") възприятието е съвсем друго и често може човек да се изненада от неподозирани красоти, които сухите топографски знаци не могат да представят.
Така аз от дълго време съзерцавах картата на района около село Жълти камък в Източните Родопи, като се чудех защо гъстотата с обозначения на скали е толкова висока. Миналото лято хвърлих поглед към този край от съседни ридове, колкото да се убедя, че не картографите са се увлякли. Вулканичната активност на Боровишката калдера преди милиони години е причина сега склоновете югозападно от селото да бъдат изпъстрени с десетки самотни и разположени в групи причудливи скали.
Благоразумно отказвайки се от зимен траверс на Рила :( , на 4 март реших да си начеша крастата, като посетя горепоспоменатите скали. До селото се стига лесно като от най- високата точка на шосето от Асеновград-Кърджали, 3 км преди Паничково, има разклон /1км асфалт и 3км черен път/. Ясното време позволи да погледнем над Тракия снежния Балкан и вр.Ботев, все едно бяха на един хвърлей.
Първата група скали се намира близо до селото, на южния склон на връхчето, 20 минути южно от селото. Стърчат отделни скалички до десетина метра, но по надолу от склона се издигат мощно до 50 метрови стени. Изключително здрав риолит, на места повърхността е причудливо гравирана от природните сили. На единия масив видяхме нещо като скален мост- по-точно пропадане при отнасянето на по-мек скален материал от водата. Отдолу в основата е като пещера, която в дъното има процеп нагоре по дължината си. В съседство има интересно отмиване в една камина. По-надолу забелязахме плахи опити на траките да дълбаят трапецовидните си ниши- много по-малки и плитки, почти неразличаващи се от естествените шарки на скалата. Доста твърда се е оказала тя тук, а и този район е най-западният с ниши, вече и на по-голяма надморска височина, така че твърде вероятно е това да е нещо като граница на разпространението им или на племе. Под една канара попаднахме на оформен скален прозорец над улей отдолу.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Вместо да продължим направо към целта- вторият основен скален комплекс, оставихме го за десерт и се гмурнахме в едно многообещаващо дере. На картите поточетата са нарисувани с прекъснати линии в горната си част и аз съм сигурен, че лятото пресъхват, но топенето на снеговете ме подтикна да потърся сега някое и друго водопадче. Едва в края на дерето, преди вливането в основната рекичка, бяхме възнаградени с каскада от 5-6 водопада, четири от по около 5 метра високи.
Продължаваме по течението на реката, която накрая се влива близо до обезлюдената махала Карабекир в река Саръярдере. По околните хълмове стърчат самотни скали, някой с по-мека структура, позволили дълбането на единични, но доста големи трапецовидни ниши.Преди да завие реката на юг, тръгнахме срещу течението на вливащата се в нея рекичка, събираща водите си от две дерета между с.Жълти камък и с.Узуново. След още малко хващаме дясното дере. Навсякъде в гората са пръснати скали.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Но черешката на обиколката се оказа основния скален масив от няколко отделни и свързани високи до 50метра канари и игли с отвесни и надвесни стени, притиснали в пазвите си малката рекичка и извали чудно 15 метрово водопадче. В основата на едната колона имаше две пещери, по-долната пробиваше цялата скала. Усойно и диво. Сетих се за "Златото на Маккена" от детството си, но там нямаше дървета като тук. Залезът не ни остави време да обиколим разните му пещерички и скалите до върха, затова все по поточето се заизмъквахме уморени и доволни в посока селото. Кучетата ни приветстваха с дежурен лай, но странните фигури със светлини от челото ги изненадаха и те се обърнаха в позорно отегляне по дворовете.
Друго си било да разкриеш на живо топографията на този край, изпълни ме.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
Общо на линия са 11 потребители :: 4 регистрирани, 0 скрити и 7 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]
