Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Добри Гаврилов Душков, 1984 | Публикувана на Пон Юли 03, 2006 5:03 pm
В тази книжка от Малка туристическа библиотека авторът прави кратка физикогеографска характеристика на Северен Пирин и на първенеца на планината — мраморния красавец Вихрен. Читателят ще се запознае с най-удобните изходни пунктове за хижите Бъндерица и Вихрен и с едни ОТ най-интересните маршрути в тази част от Пирин планини - до връх Вихрен, хижите Демяница, Беговица, Яворов и др. Подробната картна скица ще улесни туристите.
ПИРИН ПЛАНИНА
Пирин планина, разположена в югозападната част на родината ни, привлича с приказките си красоти — високи върхове с изшилени и заоблени форми, назъбени гребени, шеметни бездни, десетки бисерни езера, бързи и стръмни потоци, буйни реки и вековни гори.
По своята орография и хидрография Пирин е може би най-интересната от нашите планини. Забележителна е и историята на нейните селища, съхранили българщината и родили смели чада.
Пирин се простира от северозапад на югоизток и представлява най-величественият хорст в България. По височина Пирин е втора планина у нас (след Рила) и трета на Балканския полуостров (след Олимп в Гърция). През различните времена е носила различни имена — Орбелус (Орбел), Юденица, Перун, Бериде. Тези имена имат различен произход и тълкуване. Най-приемливо е научното тълкуване на акад. Вл. Георгиев: „Пирин произхожда от хетската дума „перунаш" — скала и тракийското име Перинтос или Пиринтос."
Едни от първите сведения за Пирин дават Страбон (за Пирин заедно с Осогово) и турският пътешественик Хаджи Калфа (XVII в.). През първата половина на XIX в. научни изследвания в Пирин извършват чужденци — ботаникът Фридрихщел, геолозите Ами Буе и Август Викенел, Ф, Тула, Йован Цвиич, Херберт Луис, П. Янчович и др. (до 1912 г. Пирин е в пределите на Османската империя).
След Балканската война, когато Пирин планина е освободена и присъединена към България, започна истинското изучаване на планината. През 1915 г. се провежда експедиция от български учени - проф. П. Бакалов, Ив. Урумов, Б. Ахтаров, Ал. Радославов, д-р Ив. Буреш, П. Дренски, Д. Илчев. Изследователи на Пирин са и професорите Жеко Радев, Г. Бончев, Л. Банков, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Ст. Петков, Стр. Димитров, Ал. Вълканов, Г. К. Георгиев и др.
През плейстоцена (кватернера) Пирин е бил заледяван. Тогава продължителната ледникова дейност (екзарация) е изваяла причудливите форми на върховете Дженгал, Каменица, Кралев двор, Куклите, Газей, Муратов връх, на гребените Средоноса, Ушиците със Стражите, Дженгалския и др. Дебелият и мощен леден слой е издълбал дълбоки циркуси, по чиито дъна и тераси блестят пиринските очи езерата. От тях, а и от редица извори водят началото си пълноводните реки Пиринска Бистрица, Санданска Бистрица, Бъндерица, Демяница, Ретиже, Туфча. На много места в подножието на Пирин извират топли минерални извори (с, Баня, с. Добринище, гр. Симитли, гр. Сандански, с. Марикостеново и др.).
Растителното царство на Пирин е разнообразно различни видове широколистни и иглолистни гори, като най-интересни дървесни видове на черната и бялата мура, дървовидната хвойна. Голямо е разнообразието и на цветята, но най- привлекателни са белоснежннят еделвайс, растящ в мраморната част на Северен Пирин и пиринският чай, който тук се среща само в Среден Пирин.
Във високопланинския пояс и в езерата виреят някои специфични растения (ендемити).
Труднодостъпните върхари и скалисти гребени се обитават от диви кози (около 250 бр.), в по-ниските части могат да се видят сърни и диви свине. Макар и рядко се срещат и мечки — към 10 двойки. В пиринските простори се реят орли и соколи, а в горите — глухари, диви гълъби, гургулици, чавки, пойни птички. Влечугите са представени от пепелянки, усойници, смокове, слепоци. В езерата се въди пъстърва и разни видове безгръбначни животни.
Пирин се дели на три дяла — Северен, Среден и Южен. Северен Пирин се простира между седловините Предел и Тодорова поляна (Тодоровото). Този дял е най-високият и най-дългият (41 — 42 км). Падат му се 74 % от общата площ. Има алпийски характер и в него се издигат пиринските първенци Вихрен, Кутело, Бански Суходол, Полежан, Каменица.
Другите два дяла — Среден и Южен, са по-къси и по-ниски, но те също имат специфична красота.
Северен Пирин има разнообразен геоложки строеж. Северните му части до Даутов връх са изградени от кристалинни шисти, от вр. Разложки Суходол до седл. Кабата — от мрамори, и от нея до седл. Тодорова поляна от гранит, като на някои места в граничната част се наблюдава мрамор.
Северният дял на Пирин е най-красивият и най-посещаваният. Всички пирински хижи (без х. Попови ливади) са в този дял. Почти целият Северен Пирин е включен в народния парк „Пирин", Обявен е за такъв на 3. III. 1976 г. и е най-големият в нашата страна (27 429 ха). В него е резерватът „Баюви дупки – Джинджирица" (2873 ха). В парка не се разрешава устройването на палатъчни лагери извън къмпингите, сеченето па дървета и храсти, паленето на огън, освен на определените места, късането на цветя, лова и риболова, къпането в езерата. Създадена е и охрана, която непрекъснато следи за опазването на тази красива наша планина.
ВРЪХ ВИХРЕН
Пиринският първенец, забил заравненото си чело в небесните висоти, се издига в мраморната част на Северен Пирин. Надморската му височина е 2915 м (по някои данни 2914 и 2914,5 м). Тя му определя четвъртото място на Балканския полуостров. Пред него са върховете Мусала в Рила (2925,40 м), Митика (2918 м) и Сколион (2916 м) в планината Олимп в Гърция.
Вихрен има стръмни склонове и представлява типичен карлинг. (1) От върха се спускат няколко остри ръба. Наблюдаван от север и североизток прилича на правилен трапец, надничащ зад вр. Кутело. Погледнат от Банско, поради разположение то си на по-преден план Кутело изглежда по-висок от Вихрен. Гледан от юг и югоизток, вр. Вихрен прилича на четиристенна пирамида. На връхната си точка има триангулачна пирамида, а до нея дъждомер.
-----------------------------------------------
1. Връх, под който при снежно-мразовитото изветряне на скалите (през ледниковия период) са се оформили три или повече циркуса.
Образуван е през ледниковия период. Върхът, северните и източните му склонове са изградени от мрамор. При седл. Кабата ясно личи контактната зона между мрамора и гранита. Вихрен и склоновете му са голи. Част от тях са обрасли с алпийска трева и нискостеблени цветенца. Долните му склонове, към долината на р. Бъндерица, са обрасли с клек и мурови гори. Клекови находища се наблюдават и във Влахинския циркус.
Старото име на вр. Вихрен е Елтепе (тур. ел — вятър, тепе — връх, т. е. връх на ветровете). Наричан е още Бурен и Мълнеоносец. Новото си име носи от 1942 г., като то получи популярност и сега само банскалии и по-старите туристи продължават да го наричат със старото му име.
От вр. Вихрен на североизток към циркуса Голям Казан се спуска почти отвесната му Северна стена. На югозапад се простира Влахинският циркус с едноименната езерна група (4 езера). Най-голямото езеро е Голямото Влахинско. Разположено е на 1650 м на юг-югозапад от вр. Вихрен и е най-високото от групата - 2302 м н. в. Формата му е слабо елипсовидна с размери 400 м дължина, 245 ширина и 13,40 м дълбочина. Езерната му повърхност е 63,40 дка, а обемът му — 421 100 м3.
Второто Влахинско езеро отстои на 1675 м югозападно от вр. Вихрен на 2300 м и. в. То е най-малкото от групата с 68 м дължина и 50 м ширина. Площта му е 2,92 дка и има триъгълна форма. Някои го наричат Чашата. Третото езеро е на 1573 м на югозапад от вр. Вихрен и на 300 м северозападно от Голямото Влахинско езеро. Формата му е продълговата — 145 м дължина, 100 м ширина, 0,80 м дълбочина и обем 4400 м3. Четвъртото езеро е на 1500 м югозападно от вр. Вихрен. Надморската му височина е 2291 м. Има силно удължена форма с дължина 245 м, ширина 56 м, 10,40 дка площ и 9000 м3 обем.
Водите на Горното Влахинско езеро се вливат във Второто и дават началото на Влахинска река. Третото езеро няма явен отток, а водата на Четвъртото се влива във Влахинска река. Езерата са изследвани от Ал. Вълканов през 1940 г. В тях има пъстърва.
Чрез седл. Премката северният стръмен и каменист ръб на върха се свързва с вр. Кутело. По този ръб минава традиционната пътека от Вихрен, през карстовия ръб с Кончето, за х. Яворов. От върха в почти източна посока се спуска друг, също стръмен и остър ръб. Той ограничава от юг циркусите Голям и Малък Казан. Почти не се използува за изкачване. На юг склонът на върха е силно наклонен, но пък е лесно преодолим. По него става изкачването на вр. Вихрен от х. Вихрен, през седл. Кабата- (тур. каба — грамаден, груб, 2535 м н. в.). След нея на юг, по главното било на Северен Пирин следва Овинати връх. Между вр. Вихрен, седл. Кабата и Овинати връх се намира недооформеният циркус Кабата. Отворът му е на изток. В него няма ледникови форми (освен праг) и езера.
На североизток, изток и югоизток от вр. Вихрен се простира Бъндеришката долина с едноименната си река. Предполага се, че името Бъндерица има латински произход и означава река с дълбоки брегове. Според Константин Попов това име идва от бънде — голямо буре, бъндер — бъчвар и наставката — ица.
Изкачването на вр. Вихрен през летния период не е трудно, но през зимата е тежко и има лавинна опасност. Най-безопасен е зимният път по югоизточния ръб на Овинати връх. Премиерно изкачване при зимна обстановка е извършено на 9. I. 1925 г. от Тодор Атанасов — водач, Васил Байнов и Никола Божинов. Изкачването започва от х. Бъндерица и продължава към 8 часа.
Интерес за алпинистите представлява мраморната Северна стена на вр. Вихрен (висока е към 400 м). Катерачните турове тук не са от най-висока категория на трудност, но опасностите са големи — лабилни камъни, каменопади, ронливост. Зимните категории са значително по-високи. Северната стена в долната си част е почти отвесна, а горната е с голям наклон. Приблизително през централната й част преминава кулоар (коридор), който я разделя на две — източна (по-стръмна), наречена Триъгълника, и западна — Фунията. По-известни катерачни турове са: Народна армия — IV „б" категория на трудност (зимна VI „а"); Фунията — III „а" (зимна V „а"); Кулоара — IV „а" и др. Първото изкачване на Северната стена е извършено през 1934 г. по тур Фунията от немските алпинисти В. Мозъл и д-р Ф. Ауер за 8 часа. Първите българи, покорили стената за 2 часа през 1935 г., са проф. Любомир Телчаров и Божидар Стоичков. Първият успешен опит за зимно изкачване правят на 15. II. 1949 г. Александър Белковски и Владимир Лободин.
На север и североизток от върха изправя мощната си снага Рила с първенците си Мусала, Георги Димитров (2902 м), Иречек (2852 м), Дено (2790 м), Близнаците (Голям и Малък -- 2779 и 2752 м) и др. На изток се простират Родопите. Ясно се открояват върховете Слав, Сюткя, Баташки Снежник, Елдермен, Малък Персенк, Персенк (2093 м), дори и Перелик — родопският първенец (2191 м). На югоизток сивеят очертанията на планината Боздаг, на юг и югозапад е Славянка с Гоцев връх (2212 м). На югозапад се вижда планината Беласица, като ясно се очертават върховете Радомир (2029 м) и Тумба (1880 м), на югозапад и запад са ниските планини Огражден и Малашевска (вр. Кадийца — 1924 м н. в. и Ильов връх — 1803 м н. в.). На северозапад се намира Конявска планина.
На преден план в северозападна посока от вр. Вихрен продължава билото на Северен Пирин, на което се издигат високите върхари Кутело и Бански Суходол (2884 м), а между тях леко се снижава Кончето. Следват върховете Баюви дупки (2821 м), Каменитица (2726 м), Разложки Суходол (2640 м), Албутин (Бутин, 2688 м), Каменишки (2533 м), Даутов (2597 м). Безименен (2552 м), Плешки (2546 м) и Пирин 2593 м). В посоката на простиране на планината вр. Пирин е първият личен връх.
На югоизток изпъква внушителното странично Тодорино било с Тодорин връх (2746 м). По северозападните му склонове се очертават няколко улея, наречени Тодорини улуци (Тодорини улици). В средата на склона е Тризебецът — 3 скални ребра, отделени едно от друго с 4 улея. По тях ежегодно се спускат лавини, изсипващи снежните си маси в коритото на р. Бъндерица срещу х. Вихрен.
Зад Тодорино било изпъква друго, по-мощно странично било — Полежанското, с върховете (от север на юг) Конарево (2438 м), Каймакчал (2753 м), гребена Ушиците с върховете Голяма (2810 м) и Малка Стража, Полежан (2851 м), Малък Полежан (2822 м).
В югоизточна и южна посока личи билната част на най-дългото странично разклонение на Северен Пирин — Каменишкото (около 22 км), носещо името на най-високия си връх — каменната красавица Каменица (2822 м). Следват върховете (на югозапад) Яловарника (2763 м), Зъбът (2650 м), Куклите (2688 м).
На юг, след Овинати връх, се извисява Муратов връх (2669 м). Има вид на четиристенна пирамида, поради което някои го наричат Малкия Вихрен. От него на югоизток с гребена Дончови караули продължава главното било на Северен Пирин. Между Муратов връх и гребена Дончови караули е Бъндеришката порта. През нея минава пътеката от х. Вихрен за циркуса Голямо Спано поле и хижите Сандански и Беговица.
От Муратов връх в югозападна посока от главното било се отделя страничното Синанишко било. Най-висок връх е Георгийца (Гергийца, 2589 м , но то носи името на най-красивия връх — Синаница (2516 м).
От възловия Муратов връх се отделя и друго било — Гредаро. То отделя Влахинския циркус от Георгийския.
Към вр. Вихрен има много подстъпи, близки и по-далечни — Разлог, Банско, Сандански и др. По пътеките, по които може да се покори върхът, са хижите Бъндерица, Вихрен, Яворов, Демяница, Беговица и Сандански, з. Синаница.
БАНСКО
Гр. Банско (10 416 ж. — 1976 г.) е разположен в Разложката котловина върху наносния конус на р. Глазне на 936 м н. в. За произхода на името му има различни теории. Според една то е прилагателно име от името на с. Баня, в чието землище е възникнал градът. Според друга носи името на Банко, сина на дядо Карагон, който обединява и заселва (централизира) на мястото на днешно Банско множество пръснати махали за защита от враговете и природните стихии. Като най-правдоподобно може да се приеме твърдението на Константин Попов — името е свързано с прабългарската дума бан (от боеан, бойан), което значи господар. Името на града е засвидетелствувано в турски документ от XVI в. като Баниска.
Банскалии са били много трудолюбиви, предприемчиви, имали търговски дух. Тези им качества подпомагат бързото развитие на селището. Със своите коне те пренасяли златен тютюн, серски афион, памук, мешин и др. за Сърбия, Будапеща, та чак до Виена. На връщане конете били натоварени с ценни стоки п злато. Банско има своя „златен век" (втората половина на XVIII в.), но Наполеоновите войни с Австрия и откриването на водния път по Дунав слагат неговия край.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА:
Възможността да обикалят из „Европата" развива у банскалии будно национално чувство. През 1876 г. в Банско се създава таен революционен комитет начело с хаджи Кандит. Малко по-късно (1878 г.) шипченският герой Бано Маринов с 200 четници влиза в Банско и начело с кмета Д. Хадживъчов обявяват свободната „Разложка република", но, уви, пиринският край остава под османско иго. По това време в Банско идва нов даскал — апостолът на свободата Гоце Делчев. Организират се чети, доставя се оръжие.
На 2. VIII. 1903 г. избухва Илинденското въстание. Малко по-късно (27. IX. с. г.) пламва и Разложко, но храбростта и себеотрицанието не са достатъчни за победата.
След освобождението (1912 г.) и присъединяването на този край към България в Банско се изгражда социалдемократическа партия (1918 г.). На следващата година след спечелването на изборите се образува Банската комуна, която се задържа до 9. VI. 1923 г. Банскалии вземат дейно участие в Септемврийското въстание 1923 г., в Соболевата акция за ненамеса на България във Втората световна война (1940 г.), в борбата против фашизма и капитализма, в създаването на първия партизански отряд в България.
В преобразения център на града се издигат новите сгради на културния дом, Народния съвет, РПК, паметникът на Н. И. Вапцаров, родната му къща е превърната в музей. Множеството старинни паметници говорят за славното минало на Банско - ц. „Св. Богородица" с прекрасната дърворезба на иконостаса, ц. „Св. Троица" с красивата живопис и необикновените си за онова време размери, Кулата с часовника, мястото, където е била родната къща на отец Паисий Хилендарски и построеният през 1977 г. монумент на монаха, родната къща на първия създател на българската граматика и патриарх на българското просветно дело — Неофит Рилски, старинни къщи. В една от тези къщи през 1861 г. се е родила майката на вожда на българския народ Георги Димитров, баба Парашкева, починала на 20. VI. 1944 г.
Развитието на Банско в индустриално и туристическо отношение е много интензивно. В града има няколко техникума, заводи и предприятия, хотел на „Балкантурист", ресторанти, туристически дом със 120 легла (тел. 22-56), туристическа спалня на ЦС на БПС със 70 легла (тел. 40-06), отряд на ПКСС. Банско, наричан „Вратата на Пирин", е най-удобният изходен пункт за централната част на Северен Пирин.
През 1975 г. Банско е обявен за планински климатичен курорт от местно значение, а от 9. I. 1979 г. е утвърден за туристическо селище от нов социалистически тип. Изработена е дългосрочна програма за неговото развитие.
Градът има удобни транспортни връзки с вътрешността на страната.
МАРШРУТИ
1. Банско—х. Бъндерица (3,30 ч)
За осъществяването на този преход туристите трябва да имат подходяща за сезона екипировка, опитен водач и да не съществува лавинна опасност. За достигането на х. Бъндерица има 3 варианта — с автобуса на ДАТ, или със собствен превоз до къмпинга край х. Бъндерица, пеша по долината на р. Бъндерица, или пеша по шосето до х. Бъндерица.
Първи вариант:
Автобусът тръгва от новата автогара. По предварителна уговорка той може да вземе пътниците от туристическия дом или туристическата спалня. Спирки има при п. д. „Н. Й. Вапцаров" (5 км), м. Тодорова орница (8 км) и крайната при къмпинга (14 км). За около 40 мин автобусът отвежда до къмпинга. Нагоре към х. Вихрен се разрешава движението само на служебни автомобили. От къмпинга за 5 мин се стига до х. Бъндерица. От нея или от х. Вихрен може да се изкачи първенеца.
Втори вариант:
За тези, които предпочитат да ходят пеша, вариантът е лек и по долината на р. Бъндерица той ще бъде интересен и приятен. От Банско се тръгва на юг по ул. Пирин. На края на града, след двете дървообработващи предприятия, улицата преминава в шосе. То води за п. д. „Н. Й. Вапцаров" — м. Тодорова орница — м. Шилигарника — къмпинга под х. Бъндерица.
Продължава се на юг по шосето. След дървената арка, на която има лозунги за Пирин (вдясно е горският контролен пункт), се навлиза в обраслата с млади иглолистни насаждения м. Лисичетата. Вляво (продължавайки по шосето) е новата сграда на ПКСС, а по-нагоре ресторант „Мотиката". В базата на ПКСС се провеждат курсове и семинари на БЧК за обучение и преквалификация на планински спасители от цялата страна. Базата ще служи и за контролно-пропускателен пункт на участниците в колективни или индивидуални, летни или зимни мероприятия из Пирин.
Вдясно от шосето има къмпинг, който се благоустроява и дава подслон на посещаващите Банско и на тези, които тръгват към планината.
Продължава се по шосето през м. Лисичетата. Вдясно се отделя път за почивния дом на АПК и х. Бъндерица. Отминава се разклонът и се стига до ляв завой на шосето, след който следва дървен мост. Тук маркировъчният знак сочи към прекия път за долината на р. Бъндерица (маркировката е с жълт цвят). Навлиза се в стара иглолистна гора. Не след дълго се излиза на голяма поляна — Мъртва поляна (1000 м н. в.) От Банско дотук са изминати 3 км. В лявата окрайнина на гората и вляво от пътя се намират Банските минерални извори. Те са 3, с различна температура на водата, варираща от 15,3 °С до 23 °С. Най-големият извор има дебит 1000—2000 л/мин. Водата на изворите е слабо минерализирана, хладка, хидрокарбонатна, калциево-магнезиева. Засега те не се експлоатират.
В противоречие с европейската тенденция за развитие на къмпинг-туризма, България попада сред страните от ЕС, в които позициите му са много слаби. По данни на Евростат, едва 0.4% от нощувките в България през 2008 г. са били осъществени в къмпинги при 43% в Дания, където къмпингуването е най-популярно след 27-те членки на ЕС. С по-лош от България резултат е само Кипър, където на къмпингите се падат 0.1% от нощувките. ...
Общо на линия са 30 потребители :: 5 регистрирани, 1 скрити и 24 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]