Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Рафаела Мусо - Списание "Gulliver", брой ... | Публикувана на Пон Юли 10, 2006 2:36 pm
Текст: Рафаела Мусо
Снимки: Лоренцо Гати и Антонио Ачарино
Статията е взета от списание "Gulliver", брой 9, 2005 година
В ИНДИЙСКИЯ ДЯЛ НА ПЛАНИНСКАТА ВЕРИГА, ЕДНО ОТ НАЙ-БЕЗЛЮДНИТЕ И НЕДОСТЪПНИ КЪТЧЕТА НА СВЕТА, ВЪРХОВЕТЕ ДОСТИГАТ 7000 МЕТРА. В ДОЛИНАТА НА РУПШУ В ОБЛАСТТА ЛАДАК МОГАТ ДА ПРЕЖИВЕЯТ ЕДИНСТВЕНО НОМАДСТВАЩИТЕ ПАСТИРИ И ТЕХНИТЕ СТАДА. МОЛИТВЕНИТЕ ИМ ЗНАМЕНЦА НИ НАПОМНЯТ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА СА ЗАБРАВЕНИ ОТ ВРЕМЕТО, НО СЪС СИГУРНОСТ НЕ И ОТ БОГОВЕТЕ ...
Мнозина я наричат Страната на високите проходи. И наистина областта Ладак се е сгушила сред най-шеметните хребети на планетата: тези на Хималаите и на Каракорум - Черните планини. Нейната територия е изключително планинска и тук ще откриете безброй превали с височина над 3500 метра. Пътувам Вече 11 дни в тази дива пустош, разположена в най-северната част на Индия и Включена в щата Джаму и Кашмир. Първите си два дни изкарах в Лех, за да мога да се аклиматизирам към немислимите височини. Използвах времето си, шляейки се из пъстрите пазари на миниатюрната столица. Едва след като посвикнах малко с разредения въздух, се впуснах в авантюрата "Обиколка на хилядата манастира", пръснати около Лех и близките будистки селца. Последни и безценни останки от едно средновековно минало, обречено на изчезване под напора на цивилизацията.
Тишината на обителите със залите им за медитация, безценните реликви, до които се докоснах, ме подготвиха за втората част от пътешествието ми в долината Рупшу, отворена за туристи едва преди 10 години. Тук се намира платото Чанг Танг, най-високата част от индийските Хималаи. Докато се движим с нашия джип по най-високия коларски път в света, моят тибетски гид Тиензин ме затрупва с геоложки термини, може би, за да ме разсее от тесния път, който лъкатуши край пропасти и урви на 4000 метра височина. Обяснява ми, че Ладак е част от трансхималайската зона, в която преди около 50 милиона години станал чутовен сблъсък между индийския субконтинент и Централна Азия. Една от географските зони, родени от колизията, било платото Чанг Танг, безплодна пустош от пясъци и скали, с каньони спускащи се от 4700 метра над морското равнище. Истинско щастие е, че шофьорът ни кара сигурно и добре познава тези места. Направо съм поразена и почти зашеметена от светлината.
Въздухът е кристално чист, няма и помен от планинска мъгла и цветовете на пейзажа са толкова ярки, че ти се иска да пипнеш с ръка отсрещните върхове. Това е един коренно различен свят от този Ладак, който оставих зад гърба си. Няма ги големите манастири, сгушени в планините, нито селцата оазиси, оградени с тополи. Като по чудо са изчезнали и малките ниви с ръж. Обградена съм единствено от величието на безкрая. И за да се насладя пълноценно на тези простори, е наложително и аз да стана номад като местните. Защото тук няма хотели, магазини, асфалтови пътища. Проходът Тангланг-ла е единственият подстъп към платото и тук, както навсякъде из Ладак, се веят пъстроцветните гирлянди с изписани по тях молитви към боговете.
В тези изумителни пейзажи главен герой е Тишината. Само внезапните пориви на вятъра дръзват да нарушат за кратко нейното владичество. Въздушните течения, заедно с ледовете, сушата и ерозията са изваяли през вековете тази вертикална пустиня. В небето издигат снага 7-километрови върхове с вечни снегове. Тоталната неподвижност на гледката се нарушава единствено от подплашени охранени лалугери, стрелващи се в дупките си при появата на нашия джип.
Гидът Тиензин е доволен от детското ми изумление пред толкова много природни красоти, щедро изсипани на едно място. Но ме съветва да запазя малко от фотографските си ленти за "гвоздея" на обиколката - долината Рупшу и зоната на езерата.
И ето че тръгваме по единствения възможен път през селцето Манали. Ярката светлина откроява хилядолетните ледници по околните върхове на фона на кристалносиньото небе. В този приказен декор е кацнало Тсо Кар или Бялото езеро на цели 4540 метра височина. То е дълго 10 километра и широко езеро на цели 4540 метра височина. То е дълго 10 километра и широко 5. Три четвърти от площта му е завзета от солени пясъци, в които са прокопали дупките си безброй мишки с къси опашки. Малко по-далеч се появява като мираж миниатюрното селце Тукже, но не виждам никакви хлапета да се спускат към джипа ни. Прашният път е отчайващо пуст. Зад един ъгъл заварвам старец да шие на допотопна машина "Сингер". Сочейки хоризонта дядото ми обяснява, че всичко живо се е изнесло със стадата по високите пасища в планините. В селото останали само той и един монах, когото засичам да се моли пред малък храм. Сред бедните къщурки се натъквам най-ненадейно на модерна амбулатория с надпис: "Ладак, незаразен от НIV и СПИН. Нека го запазим такъв!" От здравния пункт излиза млада медицинска сестра. Докторът минавал на визитации само веднъж месечно, а най-разпространените заболявания били пневмонията, стомашно-чревните разстройства и язвата Местната аптека се оказа учудващо добре заредена. Питам сестрата какво правят през зимата, когато ледовете блокират проходите, умират ли хора? Тя клати глава. Местните били калени и много държеливи. Но наи-много се усещала липсата на зъболекар. Стоматолог се вясвал само веднъж годишно. Едно от неудобствата да живееш необезпокояван 4 километра над морското равнище...
Нощем трудно заспивам в палатката си. Но не заради височината, с която постепенно свикнах, а от многото картини и пейзажи, изникващи всяка Вечер в съзнанието ми. Някои твърдят, че в тази зона се губел апетитът. А моите богати закуски понякога ме стряскат. Никога храната не ми е била по-вкусна... С прилив на нова енергия тръгвам към Езерото на езерата - Тсо Морири. Разнебитеният път (дупките отдавна вече не ми правят впечатление) лъкатуши покрай мътните води на легендарната река Инд. Гледката е поразяваща и край бреговете изникват първите юрти от кожа на як на племето чанг-па, едни от най-калените обитатели на нашата планета. От памтивека те преживяват зимите при абсолютно немислими условия. Тук е разпространена полиандрията, тоест жените имат повече от един съпруг. На външен вид те приличат на другите тибетски общности, с които имат общ корен, религия и носии. Но дамите са значително по-снажни от жените на ладаките, лицата им са издължени, овални и с изключително изящни черти. И прическите им са тибетски - дългите коси са вплетени в две дълги плитки, увити около главата или пък в една, спусната до кръста. Носят дълга роба с широки дълги ръкави, червена вълнена пола, подвита около кръста и ботуши от козя кожа. Чанг-па са отлични ездачи и нищо не може да ги отдели от безбрежните и безлюдни хималайски плата. Те следват стадата си в един неизменен и строго повтарящ се цикъл. Останали са не повече от 8000 души и заради суровите условия местят животните четири пъти годишно. Използват по най-рационален начин всяко пасище, за да изхранят своите овце, кози и якове. Първобитните мандри и стадата са единствените им богатства. Живеят примитивно, хранят се с мляко и месо, месят хляб от ръжено брашно, което купуват в Лех след като продадат в града ценената на Запад козя вълна, от която се плетат скъпи шалове. Но номадите живеят в бедност, защото от една коза могат да се острижат не повече от 300 грама вълна, а за изплитането на един малък шал е нужно поне едно кило. Освен това кашмирските търговци са наложили монопол над изкупуването на тази суровина и държат изкуствено занижени цени. От една коза не могат да се спечелят повече от 3 евро годишно. Затова няма богаташи сред хималаиските пастири. Племената чанг-па дължат оцеляването си предимно на яковете, тези удивителни животни са прекрасно адаптирани към суровия климат. Те служат за впрягане, дават мляко и месо, вълна и кожи, с които се покриват юртите. От яка нищо не се изхвърля. Дори торът му се суши и се използва за горивен материал в регион, където дърветата са истинска рядкост. Богатството на хората се измерва по това колко глави от този добитък притежават. Бъдещите сватове дълго обсъждат каква ще бъде зестрата на булката, естествено измерена в якове.
Кацнало на 4600 метра над морското равнище Корзок е едно от най-високите селища в Ладак. Наскоро пътят беше поправен и до него може да се стигне с джип вече и през зимата. Тук в края на юли и първите дни на август честват празника Тсешу, посветен на местния малък манастир. Церемониите са скромни и отстъпват по помпозност на големите тържества в будистките обители край Лех.
След Корзой панорамата на огромното езеро Тсо Мори е истинска награда за сетивата. Цветовете му сякаш са дело на някаква странна живописна прищявка на природата. Когато въздушните течения разнесат каделите от пара, пред очите ви изникват невероятни комбинации от светлосенки на фона на безбрежната синева на езерото. Една експлозия от форми и багри, на която нарочно е бил отнет звукът. Езерото Тсо Мори е обявено за природен парк, за да се съхранят редките видове мигриращи птици, които гнездят край бреговете му.
В последната нощ от моето пътуване си фантазирам за пътешествията на първите будистки монаси, дошли да проповядват из тези планини новата вяра. И се чувствам щастлива, че съдбата ми е позволила да пребродя платото Чан Танг. Тук от хилядолетия са се кръстосвали търговските пътища между Далечния Изток и Централна Азия. Днес нещата не са се променили много и шепа номади са си извоювали от планините правото да съжителстват с тях, следвайки неписаните им закони. И аз им се подчиних. На границата между небето и земята вертикалната шир те кара да опознаеш по-добре другите и най-вече себе си.
ДОСИЕ ЛАДАК
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ
Пътешествието, за което ви разказваме в репортажа "Вертикалната поднебесна пустиня", тръгва от Лех - окръжен град на индийската провинция Ладак. Маршрутът ни минава през долината на река Рипшу.
ТЕЛЕФОНЕН КОД
0091
НАЙ-ДОБЪР СЕЗОН
От юни до края на август.
ДОКУМЕНТИ
Паспорт с валидност 6 месеца и виза. Не се изисква ваксиниране.
ПАРИЧНА ЕДИНИЦА
Индийска рупия. 10 рупии се равняват на 0,17 евро.
ПРЕХОДЪТ
От столицата Делхи се пристига в Лех. Пътешествието ни беше с продължителност 17 дни като посетихме Сумоор в долината на река Нубра, както и езерата Тсо Морири и Тсо Кар в долината на Рупшу. Цената на пътешествието с италианския туроператор Kel12 (www.кеl12.com) излезе около 3150 евро на човек.
КЪДЕ ДА НОЩУВАМЕ
В Лех
Single Palace
Удобен, чист и непретенциозен хотел.
Адрес: Олд Лей роуд
Тел.:0091-1982-253344
Цена: Пълен пансион от EUR 40 нагоре
ХРАНАТА
В обикновените ресторантчета се предлага традиционна северноиндийска кухня, която е близка до средиземноморската - богата на месо и зеленчуци и с по-малко ориз.
В противоречие с европейската тенденция за развитие на къмпинг-туризма, България попада сред страните от ЕС, в които позициите му са много слаби. По данни на Евростат, едва 0.4% от нощувките в България през 2008 г. са били осъществени в къмпинги при 43% в Дания, където къмпингуването е най-популярно след 27-те членки на ЕС. С по-лош от България резултат е само Кипър, където на къмпингите се падат 0.1% от нощувките. ...
Общо на линия са 33 потребители :: 5 регистрирани, 1 скрити и 27 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]
