Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Христо Димитров Христов и Иван Йорданов Кандиларов, ... | Публикувана на Чет Юли 20, 2006 10:25 am
Авторите правят кратка физикогеографска характеристика на един от най-посещаваните дялове на Рила. Описани са интересни маршрути до хижите Мальовица и Мечит, до туристическата база Овнарско, до върховете Мальовица, Ловница, Камилата, Ушите, Куклата, Купените, Черната скала и др., до Камилските езера, Иончевото и Свинското езеро и др. Дадена е категоризация на някои от по-известните маршрути по стените и ръбовете на Мальовишкия дял на Рила.
ОБЩА ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Когато се говори за Рила, в съзнанието на много хора най-напред изпъкват три обекта — вр. Мусала, Рилският манастир и вр. Мальовица. Приказната пирамида на Мальовица достига 2729 м н. в. и се нарежда на едно от първите места сред планинските бисери на родината. Върхът е дал и наименованието на цял дял на планината — Мальовишкия — от Северозападна Рила.
За изходна гранична точка на дела се приема устието на р. Леви Искър, след което тя върви в югозападна посока срещу течението на р. Черни Искър, прекосява надлъжно красивата Говедарска котловина и устията на няколко десни притока, след което стига до устието на Урдина река — най-големия десен приток на р. Черни Искър. Границата по-нататък продължава срещу течението на Урдина река и навлиза в силно обрасла горна част на коритната долина, красива и девствена, с шеметни стени и стръмни улеи.
След водопадите, образували се над първодостигнатия ригел (1) в м. Долни куки, границата достига горната зона на високостебления горски пояс. Бистрата като сълза вода тече по корито, образувало малки и по-големи „меандри". Неслучайно коритното уширение тук се нарича „полето". На изток остава висящата долина (2) па един от най-красивите кътове на Рила — Мала Урдина. Нагоре по течението на реката се стига до основата на най-големия праг. Тук фактически е началото на най-голямата трогова (3) долина на Северозападна Рила. Това място се нарича „каменната колиба", където се събират няколко потока, отводняващи неповторимите по красота Урдини езера, пръснати из сложния едноименен циркус.
---------------------------------------------------------
1. Напречен скалист праг на дъното на ледникова долина.
2. Приточна долина, чието устие лежи високо над леглото на главната река.
3. Долина с коритообразен напречен профил, образувана от дейността на ледниците.
По десния приток на Урдина река границата се изкачва и на превала между Малкия Мраморец и Додов връх, възлиза на билото на главния балкански водопад, като достига височина 2520 м.
Оттук границата се спуска стръмно на юг и по потоци и суходолия достига изворната област на р. Малка Друшлявица, след което се спуска по течението й, достигайки устието й. По руслото на по-голямата й сестра — р. Голяма Друшлявица, течаща покрай Рилския манастир, границата достига най-ниската надморска височина — 1090 м, при вливането си в Рилска река.
На изток срещу течението на Рилска река границата стига до Партизанска поляна. Оттук нагоре — по малкия приток и стръмния ригел, границата се изкачва до Сухото езеро на височина 1892 м и върви към превала Кобилино бранище. От него границата се спуска по течението на Горна Лява река и р. Леви Искър, провирайки се през непроходим клек и през девствени гори, край ВЕЦ „Мала църква" и едноименното село се стига до началната изходна точка.
В тези граници Мальовишкият дял на Северозападна Рила заема около 4 % от общата площ на планината.
Гледан от юг и от север, делът доминира в тази част на Рила с типичния си алпийски релеф. Главната верига на Мальовишкия дял и на Северозападна Рила започва от изток на запад с шемета на Господинкини скали, висящи над р. Леви Искър, като непрекъснато набира височина и през местността Стария валог, Средонос и Пашаница достига първия значителен връх — Будачки камък, висок 2448 м, след което билото рязко оформя своя алпийски характер. Върховете Голям Мечит и Малък Мечит са първите след Будачки камък, рязко отличаващи се над Говедарската котловина. Високо горе, чак под върховете, излиза криволичещо шосе, строено през 1916 г. През няколко седла и темета на два безименни върха, достигащи височина над 2400 м, пътят се спуска към превала Кобилино бранните. Днес той е неизползваем, но все пак е връзка от север с провала, тъй като продължаващата след това пътека през Сухото езеро представлява най-късият туристически път от Самоков и Говедарци за Рилския манастир.
Главното било на Мальовишкия дял след вр. Голям Мечит продължава на запад и преминава през още три безименни върха, след което достига Лопушки връх — на 2698 м н. в. Оттук през още един безименен връх билото достига седловинно понижение, известно с името Римски друм. След него билото се изкачва на двуглавата Попова капа и за пръв път достига надморска височина 2704 м. На запад следват иглести върхове и джандарми, които се редуват без прекъсване чак до граничния превал. Първата поредица от чуки е известна под наименованието Купените. Последните оглеждат своите отвесни стени в бистрите води на Страшното езеро. Купените са четири: първият е безименен, следват Малкият, Средният и Големият Купен — 2731 м, най-висок в Северозападна Рила. През Ловница — 2695 м, Злия зъб, красивия Орловец, Петлите, Безименния и Елени връх главното било достига до Мальовица, върха, обект на хиляди фотографи и художници, неповторим със своята красота, възпят в планинарските песни, символа на българските алпинисти.
На запад от Мальовица до граничната седловина остават още два върха — Голям и Малък Мраморец.
Мальовишкият дял представлява един мощен гръбнак, прешлените на който изграждат изброените върхове. Към тях има заловени няколко десетки ребра. Най-характерното е това, че те са наи-много и мощно развити на север и северозапад. Дължината и мощността им нараства от изток на запад. По-големи са ребрата на Голям Мечит, това от Лопушки връх, разделящо реките Голяма от Малка Лопушница, Дебелият рид — отделящ Малка Лопушница от Първа Прека река и спускащото се ребро от Голям Купен, което оформя билото и обратните върхове по него, Голям и Малък Палец. От вр. Ловница на север се отделя с малко и късо било красивият вр. Камилата. От последния, на север, след Ръждавишкия превал и едноименния връх, се спуска било, завършващо над Черни Искър. На северозапад от вр. Камилата се спуска късото било на Черната скала.
Мальовица е голям и важен планински възел. На изток-североизток се отделя късото назъбено било на Орлето и пирамидалната Малка Мальовица. На север пък през Малоурдинския превал, Ушите и Калбура билото се спуска към Черни Искър.
На юг от главния хребет билата са къси и изразени най-вече с няколко обратни върха и множество малки и средни игли, създаващи неблагоприятни условия за проходимост от юг. Това са Малка Попова капа, Дяволските игли, Двуглав и Иглата, Портала и Елени връх. Най-дългото било на юг е Дългият рид.
Злите потоци, Белият, Дяволският и Синият улей, Очов поток и още много други суходолия, а заедно с тях и издигащите се над рилското корито шеметни стени на Злия зъб, Дяволските игли, Двуглав, Иглата и Портала, Орловец и Елени връх са оформили най-типичния алпийски пейзаж в нашата страна. По стените им се осъществяват много от изкачванията на наши и чужди алпинисти. В района са трасирани повече от 150 алпийски маршрута от II до VI категория трудност.
Най-дългата стена за алпийски изкачвания е тази на южната страна на вр. Двуглав с дължина 460 м.
Източните откоси на Дяволските игли, надвесени страховито над Белия улей, са едни от най-трудните. По отвесите и таваните им са трасирани алпийски маршрути от най-висока категория на трудност в България. Като изключим първото алпийско изкачване по източното крило на вр. Мальовица през 1930 г., всички следващи опити за изкачване на стените от района са направени през периода 1934—1936 г. Най-голямото постижение на българския алпинизъм в този период е осъществено през август 1938 г. с изкачването на североизточната стена на вр. Мальовица от Г. Константинов и К. Саваджиев.
През 1952 г. край р. Мальовица, на Меча поляна (1720 м н. в.), е открит Централният алпийски лагер, преименуван по-късно в Централна планинска школа „Мальовица" (дн. „Хр. Проданов").
Геоложка характеристика. Общата геоложка характеристика на Рила се отнася напълно и за Мальовишкия дял. Налице е един масивен дял е ясно изразена блоково-разломна структура. Старите метаморфни скали — гнайси, слюдени и други шисти, имат голямо разпространение. Основният облик па дела в петрографско отношение се определя от грапитогнайсите и гранитите. Голямо разпространение имат пегматитите, които на места се проявяват и като жилести скали. Интерес представлява и т. нар. Варник на Злия зъб. В средната част на тази голяма югоизточна стена вследствие на силни химически процеси една част от гранитогнайса се изменя и се е получила фалшива първоначално видима структура на изветрял варовик или мрамор. Един от първите маршрути, трасиран по югоизточната стена на Злия зъб, носи и това наименование.
Ниско по Дяволския улей (южно от вр. Злия зъб), в основата на Черната скала, се показват и мраморите.
Говедарската котловина е дъно на стар и плитък терциерен басейн, в дъното на който са се седиментирали много наносни материали, свлечени от околните върхове, ридове и долини. Честите земетръси, проявяващи се в района, свидетелстват за един все още незатихнал в тектонско отношение живот.
Полезни изкопаеми със стопанско значение няма. Златодобивът — главно от промиването на златоносен пясък, в недалечното минало е представлявал един от старите поминъци на местното население. П. Делирадев в книгата си „Рила" споменава за открита през 1927 г. в м. Рударица стара галерия за добив на злато. Днес често сред отчупеиите скални минерали се срещат малки или по-големи кристали на полускъпоценния минерал гранат.
Геоморфоложко развитие. Релефът на Мальовишкия дял е много интересен както със съвременния си вид, така и с развитието си.
Вследствие на продължителна денудация през терциера делът, както и цяла Рила са били почти заравнени. Следи от някогашната денудация са заравнените повърхнини на 2600, 2300, 1600 и на 1200 м.
Долините в района се развиват интересно. По начало реките са използвали разломните линии за оформянето на своите русла, преди да е започнало заледяването на високия регион на планината. Развитието на долините от изток на запад, към север и на юг е различно. Всички долини със северна експозиция са развити много добре. Тяхното всичане по северния склон от изток на запад става все по-дълбоко в гръдта на Мальовишкия хребет, следейки неговото билно изменение. Най-дълги и дълбоки са долините на р. Мальовица и р. Урдина.
През плейстоцена едновременно с вертикалните издигания на планината е започнало и силното заледяване на района. Вюрмското заледяване е особено силно. С три ясно изразени стадия то е оставило най-много последствия.
Снежната линия по време на заледяването по склоновете със северна експозиция е била на 2000 м, а образуването й е станало над 2200 м. Подхранването се е поддържало от фирновите басейни — днешните циркуси. Многобройните лавини също са подхранвали допълнително ледените езици, които са се спускали на височина до 1500 м. Най-дълги са били ледниците по Мальовишката долина и долината на Урдина река. СъществуБащите днес ниски превали по отделните ридове, както и на някои други факти ни дават основание да допускаме, че ледената броня е била широка и дебела, непрекъсната от Урдина до Първа Прека река.
Вследствие на силната екзарация и сложната тектоника са се образували и днешните колосални негативни и позитивни форми: циркуси, трогови и висящи долини, ригели, овчи гърбици и карлинги (4).
---------------------------------------------------------
4. Гребени и остри върхове, разделящи две съседни долини или срещуположни циркуси.
Циркусите са разположени високо под главното било предимно по северните склонове. Изключение прави този на Поповокапските езера. Почти във всички циркуси се намират езера.
Троговите долини са развити най-добре на височина над 1700 м. В това отношение изключение прави долината на Урдина река.
На юг от хребета освен граничните трогови долини други подобни няма. Съществуват и някои малки карови форми.
Ледниково-акумулативните образувания — челните морени, моренните амфитеатри, страничните морени и моренните валове, образувани през различните стадии на вюрмското заледяване, са най-често срещаните по долините.
От ледниково-акумулативните форми много добре са запазени челните морени на 1280 м и тези на 1700—1720 м. Моренният амфитеатър в края на Урдината и Мальовишката долина, както и страничните моренни валове на 1940 и 2240 м в Мальовишката долина.
Вследствие на силното мразово изветряване и честите земетръси са се образували големи сипеи и обширни блокажи.
Налице са и резултатите от съвременните денудационни процеси. Благодарение на активната лавинна дейност всяка година над 130 лавини се свличат по склоновете на района. Много често те със своята улейна и плоскостна дейност променят релефа и допринасят за по-бързото застаряване на циркусните езера.
Климатични особености. Особеностите в климата на Мальовишкия дял в общи линии не се различават от климатичната характеристика на Рила, но все пак той има особеност, която го различава от останалите дялове. Това различие се получава най-напред от общата експозиция на дела, неговата надморска височина, разположението му спрямо преобладаващите ветрове и дълбоката долина на Рилска река. Малкото климатични станции и тяхното разположение не могат да дадат точна представа за динамиката на отделните климатични елементи, развити в отделните климатични зони.
Температурите и температурните различия са важен климатичен белег в района. Най-ниската абсолютна температура през последните 10 години на височина 1720 м е измерена през февруари — до —25 °С, а най-високата — през юни и юли — 20,8 °С. Установено е, че температурата във височина на всеки 100 метра се понижава с 0,6 °С.
Много често през зимата Говедарската котловина и долината на Рилска река са обхванати от продължително мъгливо и студено време, докато в същото време по околните била времето е слънчево и топло. Това е времето на т. нар. температурни инверсии. Разгледана, такава обстановка през януари 1970 г. от х. Мальовица до Самоков в 7 часа сутринта има следната характеристика:
Следователно температурните амплитуди в различните пояси имат различни стойности. При всички случаи обаче от нивото на Говедарската котловина и долината на Рилска река във височина тези стойности намаляват.
Във валежно отношение Мальовишкият дял се характеризира с разнообразие. Докато по склоновете, спускащи се към Рилска река до височина 2000 м, има по-голямо разнообразие по отношение вида на валежа, то по склоновете със западна и северна експозиция постоянството е налице. И все пак се е случвало през януари на 2000 м височина да вали дъжд, а през август снежна покривка да се образува и на 1700 м. Първичният и вторичният максимум на валежа в Мальовишкия дял е много добре изразен.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА
Интерес представляват валежите от сняг. Постоянната снежна покривка по склоновете със северна експозиция, която се образува обикновено в края на октомври и достига своя максимум от натрупвания в края на март и април, се разтопява в повечето случаи едва през юни. Динамиката в нейното развитие е трудно уловима и е в зависимост не толкова от падналата валежна маса, а от преразпределението й, което се явява фактор от много последствия — ветрове, лавинен интензитет, релефни форми, растителност и др.
Последица от разтопената снежна покривка и факторите, оформящи последната, са нивалните форми — преспите. Те са характерен белег за района. Тяхното разнообразие по начин на образуване, площ и дебелина е голямо. В зависимост от летните температури някои години преспите се стопяват чак през август, а в други остават до нов сняг.
Мъглите в района са чести. Най-мъгливи са месеците април, май, юни и ноември. Но това не значи, че през останалите месеци няма мъгла.
Преобладаващите ветрове са с посока от юг до северозапад. Постоянен показател в това отношение зимно време са многобройните снежни козирки, надвесени над северните циркуси.
При фьонов щорм имаме най-лошо време в планината. Скоростта на вятъра в такива моменти достига 120—140 км/ч.
Хидрография. През по-голямата част от върховете на дела минава главният Балкански вододел. Мальовишкият дял е най-голямата Приточна област на р. Черни Искър. Почти всички десни притоци на реката водят началото си от дълбоки циркуси. Най-големият десен приток е р. Леви Искър, която се образува от Горна и Долна Лева река. Вторият по големина приток е граничната на запад Урдина река, водеща началото си от едноименните езера. Други по-малки притоци са Мальовица, Прека река, Малка и Голяма Лопушница, Овчарска река и др.
На юг от главното било притоците са незначителни. Само някои ручеи и потоци вливат водите си в Рилска река. Пълноводието на реките в района на Мальовишкия дял е през пролетта. Интензивното топене на дебелите снежни маси през май, юни и обилните валежи в същото време правят реките буйни и много често невъзможни за преминаване. Денонощният режим на оттока на реките е силно променлив. Максимумът настъпва в обедните и ранните следобедни часове.
През лятото, когато водата в езерата намалее и повърхностното изпарение на езерата е голямо, настъпва минимумът (август).
Вследствие на сложните геоморфоложки процеси в циркусите на дела са се образували 25 по-малки и големи езера. От изток на запад отделните езера и езерни групи нарастват. Най-източните езера са Жълтото езерце и Лопушкото езеро. Най-много езера има в Мальовишката долина — 7, и в Урдиния циркус — 6. Най-високо разположено е Горното (Голямото) Еленско езеро — 2470 м, а най-ниското Свинското езеро — 2100 м. Езерата на Мальовишкия дял са предимно със северозападна и северна експозиция. Само двете от Поповокапските езера и граничното Сухо езеро са на юг от главното било. По-известни езера и езерни групи са Йончево, Страшното, Поповокапските, Минералните (Прекоречки), Камилски (Маломальовишки), Еленски, Мальовишки и Урдини езера.
Стопанското усвояване на водите става главно, чрез водопровод за София и една централа на р. Леви Искър. Пролетно време дълбоките води на р. Черни Искър създават условия за организиране и провеждане на състезания по воден слалом с
лодки.
Флора и фауна. Растителността в Мальовишкия дял се характеризира със сравнително еднообразие по склоновете със западна и северна експозиция. По-голямо разнообразие има по склоновете към Рилска река.
Високостебленият растителен пояс, представен предимно от бял бор, ела, смърч и бяла мура, започва непосредствено от долината на р. Черни Искър. Тук липсва типичната етажираност по отношение на видовете. Широколистната формация като пояс липсва. Отделни екземпляри тук-там прошарват зеленото иглолистно море. Съществува обаче известен порядък в разпространението на иглолистните видове. Най-ниските чести са заети предимно от изкуствено засаден черен бор. Едновременно с него расте и белият бор, който заема най-големи площи в района. Малко по-високо освен него се среща и ела, след която и смърч. Най-високо расте бялата мура. Горският пояс достига на височина до 2000—2100 м. Отделни екземпляри се срещат и по-високо. Над тази зона започва труднопроходимият район на клека, който достига височина 2400 м. Алпийските пасища заемат билните заравнени части до 2600 м. Срещат се алпийски върби, ливадина, алпийска роза, лилав минзухар, омайниче и др. Над 2600 м е поясът на високите върхове, обрасли с мъхове и лишеи.
Гористият пояс, разположен по склона над Рилска река, се характеризира с голямо разнообразие на видовете. Налице е широколистната формация, представена от бук, дъб и други видове. Този пояс се слива с разновидния иглолистен пояс, достигайки височина едва 1400—1700 м. Площи, заети от клек, почти липсват. Тук най-обширен е поясът, зает от алпийската трева.
Освен споменатите видове по склоновете на дела има още десетки растителни видове, които през лятото създават неповторимото разнообразие и красотата на планинските поляни. Игликата, омайничето, петлюгата, тинтявата, връшнякът и още много други цветя се охраняват от закона за защита на природата.
Животинското разнообразие в дела не е голямо. Срещат се дива коза, сърна, мечка, катерица, глухар, змии.
Езерата и реките са зарибени с пъстърва. По някои топли и плитки езера може да се срещне алпийският тритон. Многообразен е светът на насекомите.
Опасности. Колкото и красив, Мальовишкият дял на Рила е опасен за тези, които са дръзки и самонадеяни. Из района на дела досега има 40 жертви. Не са редки и случаите на тежки контузии.
Причина за това е привлекателността и масовото посещение на дела. Годишно той се посещава от около 50—55 хиляди туристи, алпинисти и скиори, пребиваващи средно от един до четири дни. Отличните условия за алпинизъм дават възможност за осъществяването на около 2200 алпийски изкачвания през годината.
От загиналите 26 са алпинисти, от тях 11 са загинали при изкачвания, а 15 от лавини. Останалите нещастия имат различен характер, но са непосредствено свързани с планината. .
Разглеждането на опасностите в дела е наложително. На първо място винаги трябва да се отчитат опасностите, свързани с релефа, строежа и климатичните особености на планината.
Направената климатична характеристика дава възможност за подробно запознаване с количественото нарастване на снежната покривка, която всъщност, комбинирана с терена, създава най-голямата опасност през зимата — лавините.
Терените, по които се свличат лавини, заемат приблизително 35 % от общата площ на дела. Годишно в района се свличат около 130 лавини. Лавинните легла са много неопределени. Наред с характерните лавинни склонове и улеи опасност от такива може да се създаде и по склоновете, залесени от клек, а даже и сред гористия пояс. Пътят, изминаван от свличащите се маси, е от 50—100 до 2300 м. Денивелацията им от няколко десетки метра достига до около 1300 м. Терените, по които се свличат, са с наклон от 18 до 48°. Натрупаната снежна маса в зоните на лавинната компресия е различна. В някои случаи тя достига десетки хиляди кубически метра сбита снежна маса.
В противоречие с европейската тенденция за развитие на къмпинг-туризма, България попада сред страните от ЕС, в които позициите му са много слаби. По данни на Евростат, едва 0.4% от нощувките в България през 2008 г. са били осъществени в къмпинги при 43% в Дания, където къмпингуването е най-популярно след 27-те членки на ЕС. С по-лош от България резултат е само Кипър, където на къмпингите се падат 0.1% от нощувките. ...
Общо на линия са 28 потребители :: 5 регистрирани, 1 скрити и 22 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]
