Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Димитър Райчев, 1979 г. | Публикувана на Чет Юли 27, 2006 10:01 am
Посвещавам на Сияна и Евстатий, леководолази от Варна,
загинали при проучване на долния сифон на Дяволското гърло,
и на всички, които помогнаха за изучаване на района
и превръщането му в обект за пещерен туризъм.
Разнообразната природа на Смолянски окръг благоприятствува развитието на курортното дело и туризма. За тази цел се изгражда модерна база — хотели, туристически хижи, балнеосанаториуми, ресторанти, лифтове и др. Курортът Пампорово заедно с другите зони образува среднородопския комплекс „Орфей", който все повече се утвърждава като един от най-добрите високопланински курорти на България с вътрешно и международно значение.
Голяма част от централните райони на Родопите е заета от карстови площи, чиито форми привличат не само туристи и спелеолози, но и специалисти от различни клонове на науката, допиращи се до науката за пещерите.
В окръга бяха създадени прекрасни условия за разкриване и проучване от пещерняците на това голямо карстово богатство и бе приета програма за развитие на пещерния туризъм. Уточнени бяха обектите, които ще се използуват за практикуването му.
В северната част на окръга бе изградена модерно обзаведената хижа Чудните мостове. От нея туристите могат да посетят Чудните мостове — тези интересни карстови феномени. В гр. Чепеларе бе открит туристическият дом Пещерняк, който е изходен пункт за всички маршрути и обекти из окръга. В музейната сбирка по спелеология посетителят може да получи пълна информация за най-характерните форми от повърхностния и подземния карст, за пещерната флора и фауна и за живота на древните люде, обитавали пещерите преди хилядолетия. Освен това на специалистите са предоставени добри условия за работа по проблемите на карета и богата картотека.
Красивата пещера Улцата край с. Могилица заедно с архитектурните паметници и старините в този район също представляват интерес за туристите.
Ягодинската пещера с другите карстови форми и ждрелото е един привлекателен обект за всички. В района на с. Триград се намират прочутото Триградско ждрело и Дяволското гърло — един величествен и уникален понор. Кокетната хижа Триградски скали има отлични условия за почивка и е изходен пункт за посещение на карстовите обекти около ждрелото.
В карстово отношение Триградската и Ягодинската зона представляват едно цяло и тяхното разделяне е твърде трудно, но поради обема на материала ще разгледаме само Триградското ждрело и Дяволското гърло.
ГЕОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ
В най-източната част на главното родопско хидрографско било, което дели басейните на р. Марица и р. Места, се издигат три гребена — Мугленски, Триградски и Ягодински. Те са вместени между реките Въча (Буйновска), Триградска и Мугленска.
Между Буйновска и Мугленска река се заключава Триградският район с площ 9209,1 ха, дължина 18 км и ширина средно 9 км.
Източната граници на района започва над с. Гьоврен до Побит камък, чиито склонове са осеяни с множество карстови остатъци и скални венци. Билото до м. Деликташ е леко заоблено и върви п източна посока, след което завива на югоизток към височините Чала и Хармана, По-нататък минава през гористия и красив участък на м. Бойдалъка, който стига до Чамленска чука. След това билото завива на юг, отново се издига, излиза в риолитите и се изкачва на в. Куруборун (Сух нос), и подножието на който се синеят Чаирските езера. От върха до Вълча барчина Триградският район достига държавната граница с южната ни съседка Гърция. От Средни връх (1950 м) до м. Долните дялове започва западната граница на Триградско. След Портата и Топалски чал билото се издига до най-високата си точка в този участък — в. Дурдага, и слиза надолу през м. Вратките и Жълти склон. Районът се затваря в триъгълника при водослива на Триградската река с Мугленска.
Триградска река се заражда от малки поточета в билните части на Турсуница и м. Машеркедик. В началото се нарича Кестенска река и тече в северозападна посока. Пол е. Кестен се разширява и образува първото долинно разширение, където приема водите на малки карстови извори. В същия участък се влива първият по-голям десен приток, Форговска река, която събира водите от риолитите на Каурчански кедик. В малката глинена пещера при с. Ждребево се заражда поток, който, след като напусне пещерата и приеме водите на още няколко карстови извора, се влива под селото като втори десен приток. Оттук надолу речната долина се разширява още повече. При рибарниците, в основата на малки скални венци, бликат други карстови извори. Десният събира понорните води в района на в. Каурчан, където се виждат откритите гърла в основите на няколко въртопа. Левият, който е каптиран, лежи почти в основата на шосето, а в ливадите до него няколко малки извора се стичат в реката.
Още по-долу, при Шутов мост, се влива левият приток на р. Водни пад (над е. Водни пад тя се нарича Крива река), която събира водите от билните части. При водослива на Водни пад и Триградска река, почти от основата на левия бряг в реката се вливат други два карстови извора, а срещу тях, в ливадите на разширението на дерето Сухия дол, тя приема водите на още два малки карстови извора. Дотук режимът на реката се поддържа от множество карстови извори, които с по-постоянната температура на водата създават условия за развъждане на пъстърва.
На 1 км южно от Триград реката се промушва под сводестия старинен мост и навлиза в селото. В миналото водите й са били използувани във воденици, чаркове и дощи. В нея триградчанки перат киченнте халища, козеци и родопски одеяла, които със своите багри красят парапетите на старинните мостове. След селото и новата хижа е последното разширение на речната долина. Оттук започва величествената борба между мраморните теснини и водата, оформила северната част на речната долина — Триградското ждрело. Огромни отвесни скали и блокове притискат и преграждат пътя на водата, стесняват нейното речно корито, а тя, пенлива и разгневена, се хвърля от един еворзионен котел в друг, от вир във вир. Още няколко метра и скалите още повече се стесняват, вкопчват реката здраво в каменните си клещи и тя разярена навлиза в тясната каньоновидна клисура. Сред мъх, цветя и посивяла мраморна скала водата изведнъж изчезва в „устата" на Дяволското гърло.
Оттук започва подземният път на Триградската река. Вляво, над бездната, като стражи се извисяват карстовите остатъци, а вдясно зеят отворите на пещерите Харамийска 1, Проходна и Люлякова. Някогашното корито на реката и бреговете й показват развитието на карета в района. Пътят се спуща стръмно с няколко серпантини покрай отвесните скали, нагиздени с бор и мъх, и се скрива в изкуствения тунел. Малко по-надолу, почти незабележима в своите движения водата излиза отново на светлина от тъмен отвор на десния скат. И пак започва да подскача пенлива и бърза, образува еворзионни котли, вирове и прагове. След това се плъзва разпенена по наклонената скала в Османов вир, за да приеме веднага след това своя последен приток — Чаирска река. Тя събира водите си от снеговете и потоците в м. Шабаница, минава през няколко ливади и, от Равни камък се спуска стръмно покрай Пияната гора, а по-долу образува малкото, но интересно Чаирско ждрело.
И уголемената вече Триградска река, все още притискана* от мраморните скали, тече на север, достига водите на Мугленска река, а малко по-надолу при Тешел (Огнен вятър) се влива в р. Въча.
Триградският район има планински характер с дълбоко разчленена северна и средна част и по-слабо — южна. По течението на реката се наблюдават каньоновидни долини в мраморите и палеогенните седименти. Това особено е подчертано в северната част на долините на Триградска и Чаирска река.
Главното оформяне на Триградската речна долина е станало през неогена и кватернера, когато целият Родопски масив интензивно се е издигал. Паралелно с това издигане настъпва и процесът на дълбоко ерозионно врязване на реките, който продължава и днес. Издигането и врязването не е вървяло с еднакво темпо, затова в района се наблюдават разнообразни и интересни форми, особено карстовият релеф, на който ще се спрем по-нататък.
В Триградския район са най-разпространени метаморфните скали (те заемат почти половината от площта му), следвани от магмените и седиментните скали. Широко застъпена е и протерозойската свита на мраморите, върху чиято основа са „моделирани" различните карстови форми. Между в. Дурдага, мах. Чала и Тешел мраморите изграждат северната част на мантията на Барутин-Буйновския гранитен плутонит, която в източната част се разкрива и заема огромна площ около селата Триград, Гьоврен, Ждребево, Чамла и Кестен. Дебелината й е голяма (варира от 1300 до 1600 м), затова в речните долини се образуват отвесни скални стени с височина 250— 400 м, които оформят прочутите каньони на реките Триградска, Чаирска, Мугленска и Буйновска. Във високите части на различни участъци се срещат интересни и красиви скални венци, които допълват и разнообразяват пейзажа.
Обикновено мраморите имат бял цвят, но на контактите с гранитите те стават тънкослойни до плочести, тъмносивокафяви или с черен оттенък. Там, където има възсядане на палеогенни седименти, мраморите са силно брекчирани и окварцени.
Химическият състав на мраморите играе голяма роля при процесите на окарстяване. Направените анализи понякога показват чисти мрамори, други са слабо доломитизирани, а трети са с по-сложна минерализация — калцит, доломит, мусковит, флогопит, графит, кварцит, кварц и др. В кухините често се наблюдават красиви едри калцитни друзи.
На изток от селата Кестен и Триград се разкриват палеозойските гранити, които са внедрени сред масивни мрамори. На цвят са сивкавобели и се изграждат от биотит, плагиоклаз, кварц, циркон, апатит, мусковит.
При с. Гьоврен, Триград и Кестен се разкриват палеогенни, главно олигоценски седиментни скали. Олигоценските риолити заемат голяма площ и имат покровен характер. В основата на риолитите разливи се наблюдават последователно риолитови туфи, вулканско стъкло и нечисти шуплести риолити. Едни имат розововиолетов цвят, а други са сивочерни до черни (Равни камък). Изливането на това огромно количество риолитона лава е ставало в края на олигоцена, в условията на почти пълно пресушаване на олигоценския басейн. Част от лавата се е изливала по пукнатини (в района на върховете Куруборун, Изгорелите върхове и Фатмака), а друга — от централен тип вулкани, какъвто е в. Каурчан. На места още в първите импулси на ерупцията заедно с другите материали е изригвала вода, богата на силиций, и са се образували кремъчни пачки, които първобитните хора са използували за направата на оръдия.
В Триградски район кватернерните отложения имат почти повсеместно разпространение, но в геоложкия строеж на района тези утайки не играят почти никакво значение освен за изясняване на кватернерната хронология. Наслагите в пещерите представляват допълнителен интерес и ще дадат възможност за разрешаване на голям брой задачи от кватернерната история, свързани С натрупването на тези наслаги, с буйната ерозионна, корозионна и акумулационна дейност, с интензивните склонови процеси при различни климатични условия.
Средната надморска височина на района е около 1400— 1500 м. Климатът е типично планински, но поради карстовия характер на подложката и проникващите течения има някои особености. По река Въча се чувствува континенталното влияние, а от юг проникват циклоните, които се зараждат в Средиземноморието. Най-голямо количество валежи падат през м. юли, а най-малко — през август и септември. Слабото увеличение на валежите през декември показва значителното влияние на средиземноморската валежна вълна.
Средната годишна температура в най-ниските части на речната долина е 8,7°, а в най-високите — 4,7°С. Характерни са температурните инверсии и инверсионните мъгли. Продължителността на намаляване или пресъхване на някои водоизточници, което се наблюдава при малките карстови извори, е 45—75 дни, а маловодието на реките е 2—3 месеца.
Преобладават западните ветрове, а пролет по склоновете силно се чувствува фьонът. Сблъскването на двете климатични влияния — континенталното и средиземноморското, много пъти причинява поройни дъждове, а във високите части — обилни снеговалежи. Бързото пролетно топене на снеговете често предизвиква рязко покачване нивото на реките. При такива явления се наблюдава интензивна ерозия.
Високите и билни части са заети със смърчови и борови гори. В по-ниските части те се смесват с широколистни гори.
Карстовият терен и специфичният микроклимат благоприятствуват развитието на типична растителност, която закрива и запълва карните жлебове и въртопи, пукнатините и челата на скалите. Тук се е създала цяла група ксерофитни (1) растения, някои от които са ендемити (2). Силиврякът (Хаберлея родопензис) е типичен техен представител.
---------------------------------------------------------
1. Растения, приспособени да издържат продължително засушаване на въздуха и почвата.
2. Животни или растения, които се срещат само в определени географски области.
Темето на Дурдага е заето от белезникавозелените листа и нежните цветове на пиринския чай (Сидеритис скардика). Необходимо е подобно на силивряка и той да получи червения природозащитен паспорт на Родопите.
Освен животинските видове, характерни общо за Родопите, в Триградския район се срещат някои специфични представители. През последните години при проучване на пещерите бяха открити нови пещерни животни (троглобионти). В Дяволското гърло се намира голяма колония на прилепи, които могат да се видят в Голямата зала и в Прилепната галерия. От наши специалисти са проучени бентоносната фауна и планктоните ценози.
От опашатите земноводни в Синия вир и малките заблатени места между в. Каурчан и Чаирите е запазен алпийският тритон. Триградският район представлява добра база за изследване на пещерната и хидрофауната.
НОВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
КРАТКА ИСТОРИЯ
Триградският край е бил населен от най-дълбока древност. Кремъчните оръдия, намерени сред пръснатите по повърхността кремъци в м. Чакмачукур, показват, че най-древните поселници на Триградско са живели още през палеолита.
След приключване на съвместните проучвания на отдел „Археология" при Окръжния исторически музей - Смолян и пещерния клуб „Чепеларе" в Ягодинската пещера (Имамова дупка) работата се прехвърли в пещерите край с. Триград.
През пролетта на 1977 г. обект на проучване бе пещерата Горни Раж 3. От иманярските изкопи бяха събрани, консервирани и запазени интересни материали от ранния енеолит (каменно-медната епоха) — хромели и овъглено жито, оръдия от кост и орнаментирана керамика. Пещерата Горни Раж 3 е била обитавана и. през желязната епоха.
През зимата на 1977 г. бе открита друга пещера-жилище. В нея също бяха намерени фрагменти от керамика с графитени орнаменти и без орнаменти, подобни на тези от Ягодинската пещера и Горни Раж 3. Пещерата Харамийска е втората в района, която потвърждава енеолитната култура, а в горните пластове — и халщатската култура, свързана с траките.
През периода 1971 — 1975 г. в района бяха открити три временни пещерни жилища от желязната епоха. Най-значителна и с наи-много находки се оказа пещерата Горни Раж 1. В централната галерия и галерия "С" от иманярски ями и изкопи бяха събрани прешлени за вретена, амулет-черупка от мида, костна игла за коса, железен сърп и други предмети. В тази пещера и в съседната Горни Раж 2 керамиката заема най-голям дял — открити бяха многобройни фрагменти от най-различни по форма и големина съдове. Намерени бяха кости и зъби от различни животни.
За доизясняване и попълване археологическата карта на района ОИМ — Смолян организира и проведе теренни и сондажни проучвания. В резултат на това бяха регистрирани няколко могилни некропола и селища: едни, отнасящи се до траките от желязната и римската епоха, а други — късноантични некрополи, ограждани с плочести камъни. В м. Краево се попадна на славянски гробове.
След славяните дошли и прабългарите и заедно с местното население заживели ту в мирен труд, ту във войни.
Някои легенди разказват за завладяването на Триградско от османските завоеватели (за Ибрахим паша, Златната джамия при Гьоврен и пр.). Триградският район и старите селища в него споделили съдбата на Родопите. След Черноменската битка за завладяване на Беломористо, опустошенията и жестокостите в Драмско и Серско Родопите били обкръжени от изток, север, а по-късно и от запад. Съдбата на планинците била решена. Но завладяването на Родопите е станало в немалък интервал от време и не така лесно и без съпротива на нашественика. За пълното покоряване завоевателите са използували главно проникващи операции, свързани с големи жестокости. Поради това местното население търсело убежища в непристъпните и закътани места и гори. Кървава схватка станала над с. Ягодина, където още личи турското гробище (наречено Дивото гробе), което напомня за дивите и жестоки нашественици. Намерените в горния етаж на Ягодинската пещера скелети на деца и възрастни говорят за противодействието на населението срещу асимилаторската политика на завоевателя.
Завладяването на Родопите довела до разрушаване и обезлюдяване на старите и възникване на нови селища. Така са възникнали новите съставни села на Триград и самият Триград.
Като се има пред вид, че в околностите му и целия район са открити многобройни следи от пещерни жилища и тракийски селища и некрополи, може да се смята, че селището е съществувало още от тракийско време. Съставено е било от три по-малки селища и се именувало Триибрия (буквално преведено — Триград).
Обществено-икономическите условия на Триград до и след Освобождението не са достатъчно изследвани (Н. Дамянов слага добра основа в това направление). Триград не е избягнало, както и другите среднородопски села, онази изостаналост, невежество и всички икономически последици от потенциално излишната работна ръка в разпокъсаното земеделско стопанство, малките реални доходи и ниското равнище на живот.
Такова тежко наследство получи народната власт, която положи големи грижи за изтръгването на Триград от изостаналостта, за създаване на нови обществено-икономически условия, за извършване на дълбоки промени в съзнанието на населението. На мястото на старите къщи бяха изградени двуетажни, и триетажни светли, добре уредени домове. Изчезнаха и белезите на насилственото помохамеданчване. Всичко е променено, неузнаваемо...
В центъра на селото се издига сградата на просторно училище с ученически пансион, а до нея са новата читалищна сграда и киното, търговската сграда с магазините и ресторанта. Малко по на юг, покрай пътя за с. Кестен, е сградата на горското стопанство.
Триград има 1200 жит. и е разположено в средната част на речната котловина. Селото отстои на 12 км от Тешел и на 26 км от Девин, откъдето с редовни автобусни линии се свързва със Смолян и други градове.
КАРСТОВИ ФОРМИ
Още от протерозоя древното мраморно плато, което заемало голяма част от Триградския район, започнало да се окарстява. По микро- и макропукнатини, подготвени преди милиони години от различните тектонски сили, водата започнала да „моделира" различни форми. На повърхността разрушавала, а в подземния релеф се извършвали и процеси на отлагане на продуктите от това разрушаване. Образували се повърхностни и подземни карстови форми. И всичко това вървяло с ритмите на разломяването и издигането на района, които подпомагали процесите на окарстяване.
Най-напред на повърхността се образували, кари. Тези своеобразни повърхностни микроформи възникнали по цялата карстова площ главно под химическото действие на водата (увеличено насищане с въгледвуокис и постепенно увеличаване на киселинността й). При равни, хоризонтални площи разрушаването на пукнатините е ставало повече или по-малко равномерно. Заедно с това водите от повърхността се отвеждали по пукнатините и в дълбочина. В резултат се образували карстовите елементи — жлебове, дълбоки до няколко метра, с различна форма — фуниеобразни, кладенчови, пукнатинни, стъпковидни, ножообразни, заоблени (в наклонени пластове), подковообразни, меандрови и пр., а между тях — стърчащи ребра. Впоследствие те се запълнили с тера роса (червенопръстница) и чакълеста маса, а най-отгоре растенията образували хумусния пласт. Така при различни условия през отделните геологически епохи, главно през кватернера, повърхността на карстовия релеф постепенно се покрива с алувиални и почвени материали. Това запълване е с различна мощност и затова карите в района са различно изразени. На места дори ребрата са покрити под растителната покривка, а другаде се виждат силно изразени жлебове и ребра. Такива има по източните билни части над Дяволското гърло до м. Краево и по скалните венци в м. Ражта. Една част от карите и другите карстови форми се намира в гористи местности. Това е така нареченият зелен карст (Балабански лочки). Общо Триградският район според класификацията на Г. Максимович спада към средноевропейския тип покрит карст.
Сводовете на Проходната пещера, Харамийска 1 и 2 и Суходолските пещери са характерни за корозионната дейност на някогашния поток, който е изваял сводови кари, а около с. Ждребево в някои жлебове са образувани различни по дълбочина пропасти.
Чаирското и Триградското ждрела са изваяни от остатъците на стърчащите и неразрушени части от хребети или върхове на карни ребра с причудливи форми на вкаменени хора, великани или бойници на разрушени крепости. Тези карстови самотници също са дело на водата и са резултат от общите карстови процеси в района.
Въртопите и валозите са следващите едри (макро) повърхностни карстови негативни форми. Срещат се единично или групово. Класически участъци с такива форми могат да се видят между селата Ягодина и Триград. В м. Ябланово се намират слепи карстови долини и стотици въртопи, достигащи почти до подножието на Дурдага, или източно от Дяволското гърло — на билото до м. Краево. Най-типични форми с различна големина има югоизточно от с. Ждребево към Каурчански колиби, в околностите на в. Каурчан и най-вече в м. Балабански лочки, получила името си от тях.
В противоречие с европейската тенденция за развитие на къмпинг-туризма, България попада сред страните от ЕС, в които позициите му са много слаби. По данни на Евростат, едва 0.4% от нощувките в България през 2008 г. са били осъществени в къмпинги при 43% в Дания, където къмпингуването е най-популярно след 27-те членки на ЕС. С по-лош от България резултат е само Кипър, където на къмпингите се падат 0.1% от нощувките. ...
Общо на линия са 28 потребители :: 5 регистрирани, 1 скрити и 22 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]