Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Димитър Георгиев Райчев и Георги Димитров Райчев, 1983 | Публикувана на Пон Юли 31, 2006 3:31 pm
Посвещава се на Димитър Събев и Петър Трантеев
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА
В крайните източни спусъци на Велиишко-Виденишкия дял на Родопите се намира един малък къс земя, забравен в миналото, неоценен и неизвестен. Малко царство на пещери и пропасти, на повърхностни и подземни карстови форми, на приказки и легенди, с древна история на стари поселници. Една част от каменната плът на планината е проядена и моделирана от вечно забързаната Буйновска река (приета за начало на р. Въча). Спускайки се от вр. Каинчал, тя е ту неспокойна и пенлива, ту заплашително мътна. Това отдалечено кътче земя, опряло гръб в южната, ни граница, е милвано от топлия полъх на южняка и брулено от северняка. И сред тази земя е разположено малкото селце Балабан (с. Ягодина), сгушено на завет в диплите на суходолията под вр. Св. Илия... В дълголетната история Буйновска река е оставила своите следи. Милиони години тя търпеливо е превъзмогвала мраморната скала, за да извае един причудлив свят. Хората по примера на упоритата вода са се борили за живот и в труда са се раждали добротата и гостоприемството, съхранени и в днешните ягодинци.
В търсенето да открием кой и кога се е докоснал до миналото и неповторимата красота на Яго-динския карстов район, се изненадваме от бедността на сведенията. До 1965 г. в родопската библиография срещаме само три кратки съобщения, и то под формата на бележки.
За първи път известният учен-археолог Васил Миков, след като посещава Ягодинската пещера (Имамова дупка) през 1928 г., установява следи от праисторическо време и съобщава за нея. Второ съобщение прави Павел Делирадев (1953 г.), като споменава за с. Ягодина, разположено под вр. Св, Гора (Ушите), извисяващ се над Буйновска река. По-късно покойният археолог Петър Детев, след като прави неголям сондаж в предната част на пещeрата (1960 г.), открива праисторически материали и съобщава за тях.
Началото на истинското проучване на карета се сложи през пролетта на 1965 г., когато членовете на пещерния клуб в гр. Чепеларе проведоха организирана експедиция. В нея участвуваха Димитър Райчев - главен ръководител; Димитър Събев (геолог-химдак) — научен ръководител за спелеоложки проучвания и картировка, Маргарита Деяпопа-Ваклинова — археолог от ОИМ — гр. Смолян, и 9 средношколци — членове на клуба. По време на 12-дневната експедиция бяха извършени сондажни проучвания в Преддверието на Ягодинската пещера. Бяха открити интересни материали от късния енеолит (каменно-медната епоха), бронзовата епоха, халщата и съвсем малко от по-късните епохи. Това даде повод да се проведат още 3 специални археологически експедиции с пещерния клуб и ОИМ - гр. Смолян. По време на експедициите бяха изяснени много въпроси, но възникнаха нови, свързани с далечната праистория на поселниците, които трябва да се решават през следващите няколко години. Успоредно с тези разкопки, двете групи — щурмова и картировачна, проучваха и картираха новооткритите пещери, но вниманието бе насочено главно върху проучването на Ягодинската пещера — галерии и етажи, етажни връзки, проблеми с геоморфологията на различните карстови форми и др.
През 1966 г. бе проведена първата в този район (за България шестата) Международна пещерна експедиция с главен ръководител Д. Райчев и научен ръководител П. Трантеев — секретар на Българската федерация по пещерно дело. На участниците (от шест страни) се отдаде възможност не само да се запознаят с карстовото богатство, но и да извършат няколко допълнителни проучвания, които са сериозен принос към изследването на Ягодинския карстов подрайон.
Не е възможно да се изброят всички експедиции. Една малка справка би дала представа за огромния труд на чепеларските пещерняци и за темповете, с които се извършиха проучванията в подрайона. До 1981 г., или за 16 години, тук бяха проведени 77 пещерни експедиции с различни цели и задачи — проучване и картиране на нови пещери и различни повърхностни карстови форми, изясняване генезиса им, превръщане на Ягодинската пещера в туристически обект, изследване на пещерните отложения, фауната в пещерите, пещерните жилища и др. Експедициите продължиха 362 дни, като в тях взеха участие 2403 души. Много бяха и туристите, които имаха възможност още преди електрификацията да се възхитят и докоснат до подземните красоти не само на Ягодинската пещера, но и за останалите интересни пещери — Горна Каранска, Долна Каранска, Карната пещера, Ягодинската проходна и др.
Резултатите от проучванията и посещенията в подрайона бяха отразени в бюлетини, списания, книги и вестници. Археологическите проучвания на Ягодинската пещера бяха събрани от Д. Райчев, Д. Събев и М. Деянова-Ваклинова и публикувани като монография в бюлетина на пещерния клуб в гр. Чепеларе — „Родопски пещерняк", бр. 28 от 1966 г. В бюлетините са отпечатани 53 статии, придружени с много карти и резултати от изследванията на различните карстови форми. В други вестници и списания са публикувани 18 статии, не са малко и книгите от наши (П. Трантеев, Д. Райчев, Вл. Попов) и чужди автори. Пълната картотека на карстовите форми и намиращата се библиографска справка в Музея на родопския карст в Чепеларе са важен извор за историята на проучванията на карстовото богатство на с. Ягодина.
Зад тези сухи цифрови данни се крият и много не винаги възможни за изясняване проблеми. Не може да не споменем с благодарност и уважение за труда на пионерите, младежите, студентите и възрастните, отнесли със себе си спомените от преживяното, от докосването до подземните красоти, до различните пластове, разкриващи историята на древните поселници, и до погребаните вторични карстови форми, превърнали някой пещери в постоянни или временни жилища. Няма мярка за измерването на положения труд от работниците при пробиването на тунелите на Ягодинската пещера и по-нататъшното й обзавеждане. Неизмерими са и ягодинското гостоприемство, доброта, грижите на местните ръководители за популяризирането на това велико дело на природата. Бързите темпове на проучване на пещерите и превръщането им в обекти на подземния туризъм са свързани с грижите на ОК на БКП, ОНС, ОС на БТС — гр. Смолян, на тур. д-во „Студенец" — гр. Чепеларе. Всички те полагат усилия за развитието на спелеологията и пещерния туризъм в окръга. Районът на с. Ягодина е своеобразен феномен и с неговото изучаване са свързани много геоложки, хидроложки и палеогеографски проблеми, с които се занимават много учени.
НОВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
ИСТОРИЯ НА ПОСЕЛНИЦИТЕ
За да си изясним миналото на поселниците в този край и овладяването му от човека, трябва да насочим погледите си към околностите. Не е лесно да се открие и да се разбере всичко, оставено от поселниците. Много са културните пластове, открити в Ягодина, но те изискват още много усилия за допълнително проучване и за изграждане на още по-точна стратиграфия на историческите събития. През 1968 г. и след това при проучването на пещерите и карстовите форми на територията на окръга се натъкнахме на много керамични находища, които станаха предмет на специални наши изследвания. Сред кремъците като суровина бяха открити и много полуфабрикати и оръдия (артефакти), а след това и палеолитни находища. В близост до разглеждания карстов подрайон също бяха открити такива находища, които доказват присъствието на първобитния човек, оставил като доказателство своите каменни оръдия. Най-близки за Ягодинския подрайон са кремъците и палеолитните находища в района на с. Змеица, х. Орфей и С. Триград. Изследването им изясни много проблеми, свързани с кремъците и артефактите от Ягодинската пещера и Харамийската дупка, като местил суровина, произход, химичен състав и др. Предвижда се в бъдеще да бъдат решени и въпроси за присъствието па по-ранни първобитни групи в пещерите неолит, мезолит и палеолит. В пещерата Горни Раж 3 край с. Триград, която регионално не може да се откъсне от Ягодинския подрайон, бяха открити следи от ранен енеолит (медно-каменната епоха). Според д-р Хенриета Тодорова тя принадлежи към културна група III фаза на култура Марица, родопски вариант, петото хилядолетие пр. и. е. Целият подрайон е наситен с археологически паметници от различни епохи, които допълват следите от старите поселници. Най-преобладаващо е присъствието от тракийско време. Археологическите находки и откритото през 1977 г. от чепеларски пещерняци пещерно жилище Харамийска дупка 1 дават сведения за историята на древните обитатели от Ягодинския подрайон. Харамийска дупка 1 е единственият паралел на Ягодинската пещера от енеолита и нейното по-нататъшно проучване ще доизясни редица проблеми, отнасящи се до Ягодинската пещера.
Основният пещерен археологически паметник в Ягодинския подрайон е пещерното жилище в Ягодинската пещера (Имамова дупка). По време на две последователни години тук бяха извършени археологически разкопки на площ около 100 м2, разкриващи материали от различни епохи. Най-старите принадлежат на поселниците от късния енеолит, четвъртото хилядолетие пр. н. е., културна група Ягодина (определена от д-р X. Тодорова). В незначително количество бяха открити материали от бронзовата епоха, халщата и съвсем малко от Средновековието. Под антропогенните пластове лежат термогравитационни наслаги, изградени от малки и средни мраморни късове. Вследствие на засилено мразово изветряне те са се откъсвали от тавана на пещерата. Примесени са с червени и жълтокафяви глини. По-късните проучвания показаха, че под тези късновюрмски наслаги са погребани вторични карстови форми с воднохомогенен произход — синтрови прегради, сталактити и сталагмити, калцитни кори и др. Това показва, че първичното дъно на пещерата към края на вюрма е лежало на 2,30 м под съвременното дъно на пещерата и по него са блестели чистите води на синтровите езера с красиви синтрови прегради и кристални форми, сталагмити, калцитни кори и натечни образувания по стените и таваните. Изследванията на древните и съвременните вторични карстови форми ще разрешат много проблеми от генезиса на пещерата. В някои участъци на Преддверието на пещерата под термогравитационните отложения лежат по-едри тектонски и сеизмични гравитационни блокове, от чиито каверни се усеща силно течение. То подсказва за връзка (от пукнатинен характер) с повърхността или с по-стари речни легла в този участък, но изясняването на тези неща ще бъде предмет на допълнителни проучвания на пещерните седименти.
Особен интерес представляват Кръстовището и Грънчарникът на пещерата, галерии, които са продължение на Преддверието (жилището) на Ягодинската пещера. В тях бяха открити редица материали — кремъци, кремъчни оръдия, фрагменти от керамични съдове, въглени, глина, калцирани фрагменти от съдове, „тесто за керамика" и др. При изследването на антропогенните, водомеханичните, гравитационно-тектонските и др. наслаги се изясниха и редица проблеми от този най-стар участък на пещерата и свързаното с него пещерно жилище. Коригира се погрешното становище, че енеолитните материали лежат под блоковете в този участък.
Грънчарникът е интересна галерия, чието дъно е заето от добре обработени от водата кари с ясно изразени жлебове и ребра. Жлебовете и някои плоскости на ребрата са запълнени и покрити с водномеханични наслаги — пясъци и чакъли с добре изгладени ръбове. Те са продукт на подземната река. Огромни тектонски блокове са покрили истинското дъно на този участък, а между блокажните ями и блоковете лежат антропогенните отложения — фрагменти от керамика, въглени, глина. На някои места тези материали са покрити от калцитната кора на синтровите езера. Кръстовището и Грънчарникът са били използувани от енеолитните поселници като особено място. За това говорят и намерените фрагменти от рисувана със земни бои керамика. Керамичните произведения са важен източник за получаване на обширна информация за жителите на пещерата. Керамиката може да бъде разпределена на няколко групи — тънкостенна и фина, груба и дебелостенна, черна с полирана повърхност, рисувана с графит, и псевдографитна украса, рисувана със земни бои и др. Изследванията върху полихромната керамика и глазурата на сивочерната керамика разкриха интересни неща, свързани с техниката на производството, начините за нанасяне на украсата и др. Не е изяснен твърде дискусионният въпрос, дали жената или мъжът се е занимавал с грънчарското производство. Работило се е на ръка, без да се използуват различни грънчарски кръгове (колела). Не е изяснен също и въпросът за произхода на керамичното производство, какво е било то — домашно или занаятчийско. Малките по размер керамични съдове (чашки и паници) били изработвани чрез издълбаване, а по-големите чрез налепване и замазване. Дръжките били поставяни след оформянето на съда, като предварително е било подготвяно мястото за поставянето им. За полихромната керамика енеолитните майстори използували органични вещества за спойка. Изпичането е ставало при температура от 400 до 600°С. Цветната охра била нанасяна на тънки пластове с малки четки след изпичането на съдовете. Майсторите използували лимонита за жълто оцветяване, който при дихидриране се превръщал в ярко червен хематит. Това показва, че майсторите са се сблъсквали с цветовата промяна. Черният цвят вероятно се е дължал на мангана. Намерени са съдове и фрагменти с комбинирани орнаменти — графит, охра и в червен цвят. Срещат се съдове, принадлежащи към култовата керамика, украсени отвън и отвътре.
Рентгеноструктурните изследвания на сивочерната глазура на керамиката доказват, че тя съдържа графит като основна фаза, кварц и мусковит, но те са термично променени. Изследванията показаха също, че глазурата представлява многофазова смес с разнообразен и изненадващ характер. Установени са линии на манган, съдържащ шпинелов минерал — якобсид (Mn Fе2 O4), и линии на оловен окис (PbO2), както и присъствието на микроелементи — магнезий, алуминий и др.
По форма съдовете са разнообразни, но преобладават двойно-конусовидните с тесни устиета и дъна. На много от тях на най-издадената част на тя¬лото са поставяни единични, двойни, а при някои и четири добре развити дръжки. Намерени бяха също паници и чашки без дръжки, по-груби и по-фини, с едностранно и с двустранно излъскани стени и украса. Открити бяха и прешлени за вретена, тежести за вертикални станове, овъглено жито и хромели, които говорят, че първобитните обитатели на пещерата добре са познавали тъкачеството и земеделието. В сондаж № 1 на дълбочина 0,98 м бе открито единственото медно оръдие, отлично изработено, с двойно трапецовидно сечение.
В преддверието на пещерата при разкопките бяха открити 2—3 кремъка — артефакти. При различните експедиции от Кръстовището и Грънчарника бяха събрани няколко оръдия, които сега се намират в експозицията на Музея на родопския карст. Кремъчните оръдия са от местна кремъчна суровина, която се намира недалеч от пещерата. Те са различно оцветени, като преобладават черните и черно-опал халцедоновите. Всички носят технологичните белези, характерни за следмезолитните култури. Повечето са с полустръмен, среден до дребен ретуш, развит или в челната, или в страничната част на оръдието. Сред материалите бяха открити няколко костни оръдия, добре изгладени и оформени, украшения от охлюви, миди и др.
В противоречие с европейската тенденция за развитие на къмпинг-туризма, България попада сред страните от ЕС, в които позициите му са много слаби. По данни на Евростат, едва 0.4% от нощувките в България през 2008 г. са били осъществени в къмпинги при 43% в Дания, където къмпингуването е най-популярно след 27-те членки на ЕС. С по-лош от България резултат е само Кипър, където на къмпингите се падат 0.1% от нощувките. ...
Общо на линия са 28 потребители :: 5 регистрирани, 1 скрити и 22 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]