Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Свобода Недева-Янакиева, Капитал Light – бр. 37, 18 ... | Публикувана на Пет Сеп 08, 2006 9:05 am
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.Има една благословена земя, където водната шир на Тихия океан е винаги обляна от слънцето, по плажа „Уайкики" опасан със 100-годишни секвои, се редуват пясък и зелена трева и се разхождат бели гълъби, пъстри папагали и пойни птички. Тук Джек Лондон е лекувал раните в душата си, на това място са се родили неговите хавайски разкази за участта на прокажените на остров Молокаи.
Най-лесно е да осъществите романтично пътешествие до това място, ако вече сте в САЩ. Така в един слънчев ден се оказваме последователно на борда на самолетите на „Америкън транс еър" и „Сънтрип" Преди кацането водата изглежда съвсем близо, слизаме под ъгъл към океана - гълъбовосин и надиплен като коприна. На летището в Хонолулу ни посрещат хавайци и ни окичват през врата с венци от орхидеи, рози, плумерии и карамфили в розово и червено. Държат се приятелски, невисоки са, малко мургави, с леко дръпнати кафяви очи. Поздравът им „алоха" означава „здравей" „добре дошъл с любов" - духовен поздрав-пожелание.
Отвъд изхода на аерогарата ни посрещат и първите палми - кокосови, финикови, рафия, маслени...
Лъха на екзотика, на цветя, плодове и нежни аромати, а въздухът е мек и топъл. В далечината се вижда Пърл Харбър, военната база на САЩ, която японците унищожават през Втората световна война и това става причина страната да влезе във войната. Хавайските острови стават 50-ят щат на САЩ през 1959 г. Общо са над 30, но най-големите са осем - начело е Хавай, следват го Оаху, Мауи, Кауаи, Молокаи... Откриват ги най-напред испанците - през XVI в., а през 1778 г. за втори път ги открива английският мореплавател Джеймс Кук. Наричат ги още Сандвичеви острови. Вулканите Мауна Кея, Мауна Лоа и Килауея - най-високите в света, са още действащи и от последните два понякога изригва лава. Диамантената глава (760 фута) е символ на тази земя, защото това е първото, което зърва пристигналият на Хаваите чужденец.
По вулканичните хълмове са накацали стъпаловидно блокове и къщички. Минаваме по улици с екзотични имена: „Беретания" „Хамахана" „Калакауа" - централното авеню на остров Оаху, което отделя курорта и плажа „Уайкики" от Хонолулу. Хотелът ни „Хауайън монарх" е 25-етажен, стаята ни е измазана с прясна бяла боя и има голям прозорец с Вълнуваща панорама. Целият Хонолулу е по хълмовете. Сред къщичките, накацали по склоновете чак до върха, стърчат небостъргачи и хотели. Вечер „Калакауа авеню" е обсипана в светлини от светещите по тротоарите дървета, опасани с гирлянди от лампички, и живите огньове.
На другата сутрин - пак хавайки в традиционни дълги надиплени рокли, пак гердани от миди, пак снимки за спомен. Нашият гид Лехуанани (или просто Лехуа), закръглена жена в дълга хавайска роба и с полинезийски черти, ни поздрави с „алоха" и ни пее хавайски песни. После ни разказва историята на Хаваите още от времето, когато са били монархия. Островната култура е смесица от много раси - полинезийци, хавайци, филипинци, китайци, японци. Деветстотин хиляди души населяват остров Оаху, а още 100 хил. живеят по другите острови.
Имената на дърветата тук са екзотични също като цветовете им в жълто, розово, червено и бяло: „Брачно дърво" „Дъждовно" Златно" „Принцианово" Дърветата на Джак Рендър пък са в синьо.
В най-голямата фабрика за бижута „Хило Хатис" се моделират скъпоценности от корали, перли и камъни, добивани от океана до Мауи. Виждаме как се обработват и лакират коралите, превърнати в красиви пръстени, инкрустирани със злато. Според поверието
Коралът притежава магически сили, които дават дълъг живот, носят късмет и предпазват от болести.
Случайно попадаме на закътан плаж, последният по пясъчния бряг, където зърва ме бяла лястовица. Сред полянката стои 200-годишно дърво, вечнозелено без цветове. Местните хора ни разказват, че Джек Лондон и втората му съпруга Чармиан обичали да се застояват до него.
Стигаме и Пърл Харбър (името му означава „Заливът на перлите"). От водата се подава крайцерът „Аризона" като спомен за трагичния 7 декември 1941 г. На този ден от 93 американски кораба са потопени седем, а 11 са тежко повредени. На дъното на океана и сега лежат „Уест Вирджиния" „Оклахома" „Юта".. На входа на базата е 10-тонната котва на „Аризона" ракети, торпедо, подводница от 1942 г. След апокалиптичните картини в документалния филм за унищожаването на Пърл Харбър дървените едноетажни къщички с цветни градинки по хълмовете на Хонолулу отново ни връщат в рая.
Хавайците са щастливи хора въпреки че още ни боли от това, че кралството ни е било откраднато. Радостта и веселието ни обаче са по-силни. Старите хавайци са живели според пет концепции - алоха (любов), кукуа (помощ), лао-лима (сътрудничество), локахи (хармония), хоо-поно-поно (корекция на всичко грешно и решаване на проблемите). И сега животът ни е хармоничен. Повечето сме християни. Разходите на Хаваите са по-високи, отколкото в другите щати на САЩ, но знаем, че плащаме, за да живеем в рая. Имаме най-малката безработица в Щатите, а месечният приход на едно семейство е $2000 - $3000", разказва ни уредничката на най-стария музей в околността - „Бишоп мюзиъм" (1887 г.). В неговите зали са събрани традициите, културата, изкуството на тихоокеанските острови. Има отдели за археология, зоология и ботаника с 500 хил. вида цветя и растения. Наи-много посетители привлича обаче залата на хавайските крале и принцове и тяхното голямо златно наследство.
В Даунтаун модерното и екзотичното живеят в мирно съжителство. До небостъргачите и административните сгради хармонично се вместват старинните палати и паметниците на историята. Тук се предава от уста на уста какъв разкош цари в тукашното имение на Ричард Чембърлейн в планината Танталус на стойност 7.5 млн. долара и се говори, че актьорът има намерение да го продава. „Живея тук като лентяй. Хората са благородни, приветливи, приятелски настроени. Обичат културата си. Не съм срещал по-красиви места. Природата тук е направила хората много щедри и добри приятели" споделя артистът в едно интервю.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
