Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Седемте чудеса на Белоградчик - Възпети от не един поет, скалите на този град са обвеяни в древни легенди и пазят в недрата си историята на света
Десислава Бацанова, Списание Motor Show, Брой 2, но ... | Публикувана на Пон Дек 18, 2006 7:42 pm
Имало едно време някога в Северозападна България (на 55 км от Видин и на 70 от Монтана) едно малко живописно градче. Когато разберете, че там живеят 8799 души и жените са малко повече от мъжете, може да допуснете, че те Ви облее солидна порция провинциална скука, гарнирана с вътрешномахленски клюки и сплетни. Всъщност очакванията Ви едва ли ще са такива, защото всички В страната ни са чували за Белоградчишките скали.
Възпети от Вазов, Иречек и Страшимиров, получили статут на природна забележителност на България, те са истинско чудо, образувало се в продължение на милиони години.
Тези самородни статуи денем приличат на човешки фигури, а нощем придобиват зловещия облик на каменни тролове, излезли сякаш от роман на Толкин. Разделени са на четири композиционни групи и обхващат район, дълъг 30 км и широк 15 км. С течение на вековете народът е именувал всяка от тях, обвързвайки я с някаква легенда. Сред скалните фигури, изваяни от най-великия художник — природата, най-впечатляващи са Мадоната, Конника, Монасите и Ученичката. Втората група е разположена западно от града. Скалите тук имат алпийски вид, ограждат големи пропасти. На около 4 км източно от града се намира третата композиция, която обхваща скалите около Латинското кале и Липенишката пещера.
Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък (обявен за природна забележителност), Червения камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.
ПАЛАТ ЗА СНЕЖНАТА КРАЛИЦА
В пясъчника и варовика за около 200 милиона години са се образували пропасти и над 100 пещери, най-известната от които е Магурата, с дължина повече от 2500 м. В този палат на прохладата, достоен за дворец на Снежната кралица, се помещават 10 зали, а самата пещера се простира на 3 км. Смело можем да твърдим, че тя крие първите прояви на човешко творчество. В недрата си е приютила 700 скални рисунки от бронзовата ера.
Там дреме и крепостта Калето, една от най-запазените в страната, изградена от непристъпни естествени скали още преди създаването на България. Римляните са се възползвали от предимствата на релефа и са издигнали само две допълнителни стени с дебелина 2-5 м в основата си и и височина до 12 м. Оформени са три вътрешни двора с обща площ 10 211 кв. м, разделени с масивни портали, както и едно укрепление.
Крепостта е въоръжена до зъби - разполага с петнадесет оръдия и казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, четири водохранилища. По време на османското присъствие по нашите земи, както ефимистично го наричат някои, турците извършват нови градежи по крепостния зид. Като военно съоръжение се използва за последен път през 1885 г., по време на сръбско-българската война.
ЕДНО НЕ ТОЛКОВА ОБИКНОВЕНО ГРАДЧЕ
Белоградчик е съвсем обикновено наглед провинциално градче. Ала скалите и пещерите не остават единствените му забележителности.
Историческият музей на града е уреден в Пановата къща, построена през 1810 г., един от образците на западнобългарската възрожденска архитектура. Той разполага с богата нумизматична колекция, носии и предмети от бита.
Природонаучният музей не му отстъпва по богатства. Експозицията му съдържа 520 експоната, а фондът разполага с още 2500. Част от него функционира като стационар към орнитологичната централа на БАН, изучаващ живота и миграцията на птиците.
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.Любопитна подробност е, че в Белоградчик през септември се провежда и фестивалът на ромската култура.
ЛЕГЕНДА ЗА ГРЕШНАТА МОНАХИНЯ
Преди векове между Белоградчишките скали се издигали девически и мъжки манастир. Най-младата от послушниците, Валентина, не могла да скрие под расото своята хубост. Само веднъж в годината, на Петровден, народът имал право да посещава манастира. Точно на този празник съдбата срещнала монахинята с гордия римски патриций Антонио.
Една нощ Антонио се изкачил по спуснато въже, прекрачил прага на нейната килия...и съгрешили. Заредили се неразумни сластни нощи. Но скоро истината излязла наяве - зад дебелите манастирски стени проплакало новородено. Валентина била изправена пред монашеския съвет. Охулена, анатемосана, с дете на ръце, тя била изгонена от манастира. Точно тогава по пътя на бял кон се задал нищо неподозиращият й любим. И станало чудо... Извила се страховита буря и манастирът се сринал сред гръмотевици и земетресение. Всичко наоколо се вкаменило. Валентина се превърнала в каменна Мадона с дете на ръце. Образите от легендата съществуват и до днес - Мадоната с детето, Конникът и Монасите, кретащи към своя манастир, увековечени от Великия творец - природата.
Ако видите от баирите над Горно Драгалище до Разлог да слиза стройна колона от бледи русоляви младежи под палещото слънце, не ги мислете за датски партизани, объркали пътя. Това е поредната група алтернативни туристи, които изпълват този сезон селото. Подобни гледки стават все по-чести в много райони от страната и са ясен знак, че алтернативният туризъм в България има своето развитие. Разбира се, съвсем не толкова осезателно, колкото е необхо ... ...
Имало едно време някога в Северозападна България (на 55 км от Видин и на 70 от Монтана) едно малко живописно градче. Когато разберете, че там живеят 8799 души и жените са малко повече от мъжете, може да допуснете, че те Ви облее солидна порция провинциална скука, гарнирана с вътрешномахленски клюки и сплетни. Всъщност очакванията Ви едва ли ще са такива, защото всички В страната ни са чували за Белоградчишките скали.
