Екипът на Travel Guide Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване със специализираният портал за хора с приключенски дух и желание за пътешествия, онлайн от 1 януари 2005 година
Димитър Колешев | Публикувана на Сря Мар 09, 2005 11:26 pm
Въпреки, че Банско започва да се превръща в един атрактивен ски център, той все още си остава едно малко и забутано градче. Градът като цяло почти не е претърпял сериозни промени. Центърът си е същият с познатите разбити улици и мръсните и непочистени алеи. За съжаление това е първото впечатление, което може да добие човек, когато влезе в него.
Банско се развива основно по протежение на реката, в северните предпланински части. Строителството кипи в пълна сила и в типично нашенски стил. Огромни нови хотели, контрастиращи на малки и порутени къщурки със светещи неонови реклами и нови магазани. Липсата на правилно планиране на строителните обекти, предизвиква огромни задръствания и недостиг на удобни места за паркиране. През нашия поглед това е нещо свойствено, но едва ли за летуващия западняк нещата изглеждат по този начин. Дървеният материал използван за парапетите, покривите и украсата на хотелите дава ясна престава как държавата се отнася към природните богатства. Но за да се печелят много пари и за да се развива туризма, трябва да се правят и жертви. Лошото е, че когато осъзнаем на каква цена са били те, вече ще бъде много късно.
Пътят към Шилигарника в общи линии е поддържан и почистван, но често срещано явление са закъсали коли, които маневрират или препречват пътя, предизвиквайки по този начин сериозни задръствания. В повечето случаи това се дължи на неопитни шофьори и липсата на точна информация за пътната обстановка. Въпреки, че части от пътя (остри завои и стръмни участъци) са опесъчени, това не е достъчно за едно безпрепятствено качаване с кола до пистите. Препоръчително е карането с вериги, а за по-предпазливите – качването с новия кабинков лифт. Цената за влизането в парковата зона на Шилигарника с кола е 8 лв., колкото е и цената на кабинковият лифт за един човек.
Тук са същинските промени настъпили в самия курорт. За разлика от лятото, сега новите писти изглеждат по съвсем различен начин. Това обаче, не може да изтрие от паметта ни огромните свлачища, калните полета, обезобразената планина и хектарите изсечена гора. Сега тази гледка е заличена, а и новопостроените хотели и заведения изглеждат приказно благодарение на вековните мури, заели своето почетно местенце по някоя от десетките постройки.
Колкото до условията за ски, то те са повече от перфектни и това, което тръбят западните медии е истина. Снежната покривка на места е повече от 3 метра. Нови лифтове, пълни със скиори и сноубордисти, съпъстват пистите, които пресичат пътя към хижа Бъндерица и хижа Вихрен. Наоколо е пълно с хора. Явно и екстремните дисциплини са в разцвет, защото гората дори и на най-неочаквани места е прорязана от следи на ски и сноубордове. Улеите на вр. Тодорка са надиплени с остри завойчета и от тях се чува глъчка, почти толкова колкото от някои от пистите. Въпреки изключително високата лавинна опасност, фрий райдерите са толкова много, че е чудно как все още не е станала някоя беля. Повечето от тези “ездачи” минават покрай нас без дори да ни погледнат. Липсата на елементарна планинарска учтивост е показателна за българина. Отсъства до болка познатото от Алпите “Бонжур”, което съпътсва всяка една среща в планина.
Нагоре планината обаче е дива. Хижа Бъндерица и хижа Вихрен са необитаеми. Липсват елементарни условия за нощувка и хигиена и пребиваването там през зимата си е сериозно изпитание на духа и тялото. Преди 5-6 години тук по празниците трудно се намираха места, в момента единствените, които нощуваха през цялата зима на 2005 година, вероятно бяхме ние. Едва сега разбрахме какво означаваше присмехът, който доловихме по телефона, когато се обадихме на “хижаря”. От хижа Бъндерица до хижа Вихрен нямаше пъртина и единствените, които бяха минавали по това трасе, бяха скиорите или сноубордистите спускащи се от улеите на Тодорка. Стигайки на вторият ден до хижа Вихрен и пресичайки най-големите лавини, които бяхме виждали паднали някъде из българските планини, разбрахме, че тук не е стъпвал човешки крак вероятно от последното ни идване в началото на декември миналата година. Личеше си дори, че тук е липсвало присъствието и на алпинистите - малцината, които биха дръзнали да дойдат до тук.
Но ако оставим настрани всичко онова, което видяхме по пътя до хижа Бъндерица, дивата и страховита красота, която открихме в Пирин, далеч от глъчката и цивилизацията на “големият” курорт, не можеше да се сравни с нищо друго. За съжаление усещането за красота и горчивина, което ни съпътстваше, не е доловимо за обикновения градски човек, за бизнесмена, за мафиота или политика.
Липсата на баланс, на ясна стратегия и най-вече контрол, съвсем скоро ще превърне Банско, от един переспективен курорт, в бунището на Балканите. Изсичането на горите ще привлича мнозина тук през зимата, но лятото ще отблъсква с ужасните кални полета, свлачища и мръсотията, която ще остава от активният сезон. За разлика от някои курорти в Алпите, които привличат хиляди туристи, както през зимата, така и през лятото и които се грижат за своята природа, защото тя е това, което им позволява да процъфтяват, в България явно нещата са както винаги едностранчиви и недообмислени. Превръщането на Банско в един архитектурен и културен туристически център със свой неповторим стил и запазването на планината и природата, би привличало непрекъснат поток от туристи, както през зимата, така и през лятото и би превърнало града в един наистина добър български курорт, с който ще можем да се гордеем.
Евалла!!!
Никога //освен веднъж на Мочарата не съм ходил в Пирин Митак, обаче същото се случва и с много други красиви местенца у нас. Например Кръстова гора.
Дано само да не доживеем, както се изрази майка ми, да не направят асфалт до Вихрен!
2
Публикуван на Съб Мар 26, 2005 5:52 pm от Администратор
За Кръстова гора чух че щели да изсичат гората там. Освен това от видяното последният път когато ходих преди няколко години си казах, че сигурно никога няма да стъпя повече там. Мръсотия, навсякъде се търкалят боклуци, около контейнерите камари боклуци, 2-3 пъти по-големи от тях. В района на Кръста и до чешмата, бинтове, кой каквото имал оставил. За мен това място е вече осквернено и ако някога е имало някаква лечебна, духовна или друга сила, вече я е изгубило безвъзвратно. Строят се хотели, кръчми, какво ли не, обаче на никой не му идва наум да почисти. Видях как едно детенце си изяде вафлата и хвърли опаковката пред себе си, а майка му дори не му се скара. Това ни е културата и докато не се променим вътре в самите себе си, никога тая скапана държава няма да се оправи.
Хайде стига с черногледството, има и хубави неща в България, но защо човек трябва да се завре в най-големият пущинак, за да ги види :)
В противоречие с европейската тенденция за развитие на къмпинг-туризма, България попада сред страните от ЕС, в които позициите му са много слаби. По данни на Евростат, едва 0.4% от нощувките в България през 2008 г. са били осъществени в къмпинги при 43% в Дания, където къмпингуването е най-популярно след 27-те членки на ЕС. С по-лош от България резултат е само Кипър, където на къмпингите се падат 0.1% от нощувките. ...
Общо на линия са 30 потребители :: 5 регистрирани, 1 скрити и 24 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot]